Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Гърненце със злато. Нали знаеш, Аника. В края на дъгата винаги има гърненце със злато — обясни той и отвори сейфа.
По дяволите, помисли си, а очите му станаха топчести като главата му. Защо, да ме вземат мътните, не дойдох сам? Дори задника си нямаше да се моря да си бърша до края на дните си.
— Да не си ясновидец, Бекстрьом? — попита Аника Карлсон и го зяпна с опулени очи, топчести като неговите.
24
Преди малко повече от половин година началникът на Кралската криминална полиция Ларш Мартин Юхансон се обади на своята колежка Ана Холт, старши полицейски офицер, с въпроса дали би приела да я покани на вечеря.
— Много мило — отвърна Ана Холт с усилие да прикрие учудването си.
За първи път, макар да се познаваме над десет години, помисли си тя. Какво ли иска? От опит знаеше, че в действията на Юхансон има винаги умисъл и почти винаги прикрита схема.
— За кога имаш предвид? — попита тя.
— За предпочитане довечера — отвърна Юхансон. — Най-късно утре.
— Довечера е удобно — съгласи се Холт.
Какво ли иска сега от мен, помисли си. Трябва да е нещо съвсем необичайно.
— Отлично — отговори Юхансон. — Да се видим в 19:00 часа, ще ти изпратя по електронната поща адреса на кръчмата, където мисля да те заведа. Вземи си такси и запази касовата бележка, аз плащам.
— Ще се оправим — успокои го Холт. — Само един въпрос от любопитство. Какво искаш да направя?
— Ана, Ана — отрони Юхансон с въздишка. — Искам да вечеряш с шефа си. Надявам се да прекараш приятно. И отговор на въпроса ти: не, не съм възнамерявал да те моля за услуга. А мислех да ти споделя една тайна. Отнася се само за мен, та можеш да бъдеш съвсем спокойна.
— Спокойна съм — увери го Холт. — Пък и ще ми бъде приятно да се срещнем. — Ама си го бива да пробутва разни номера, помисли си тя още със затварянето на телефона.
Какво ли иска всъщност, питаше се на качване в таксито, преди да се срещне с него. Въпреки уверенията му в противното, не ѝ се вярваше да не е нещо съвсем различно от това да ѝ разкаже някаква тайна за самия себе си. Чисто и просто Юхансон не беше от типа, който споделя тайни. Той никак не се затрудняваше да ги пази, особено ако касаеха него.
Преди малко повече от половин година бе накарал нея и колегите ѝ, чийто брой все повече нарастваше, тайно да прегледат разследването по случая Палме, за да видят дали не биха могли да открият нещо, което всички останали следователи бяха пропуснали.
Предвид факта, че материалите бяха безумно много и идеята изглеждаше мъртвородена, бе се случило нещо, достойно единствено за определението „чудо“. Бяха се натъкнали на двама неизвестни дотогава съвсем вероятни извършители. Единият — планирал убийството, и другият — човекът с оръжието. Първият бе мъртъв от няколко години насам, но вторият, изглежда, бе жив. Неизвестно местонахождение, явно се бе укрил. Но поне бяха добили представа какво се бе случило в действителност.
Откриха редица обстоятелства, свързани с двамата заподозрени. Дори разполагаха със свидетели и материални потвърждения в подкрепа на съмненията си. Бяха открили и местонахождението на онзи, който все още беше жив. Часове преди да го задържат, му се случи необяснимо нещастие. Взрив на яхтата му в северна Майорка прати на морското дъно всичко, до което бяха стигнали Холт и колегите ѝ. В реалната действителност, която обитаваха Ана Холт, нейните колеги и шефът ѝ, разследването на убийството на министър-председателя бе приключен случай.
Ако Юхансон възнамеряваше да говори за това, тази тайна беше станала всеизвестна: убеждението, че бяха открили истината, но тя чисто и просто бе недоказуема. А дори и да бяха сгрешили, това също не можеше да се докаже.
Да разкаже тайна за самия себе си? Цуни ме отзад, помисли си Ана Холт на слизане от таксито пред заведението.
Срещнаха се в кварталната кръчма на Юхансон. Малък италиански ресторант само на няколко пресечки от жилището му на Сьодер. Превъзходна храна, още по-добри вина, Юхансон в най-чаровното си настроение. И персонал, който се държеше към него като към крал — сигурно такъв и беше на това място, а към нея — като към негова коронована спътница.
Сто на сто ги е предупредил, помисли си Холт. Че са колеги и тя не е „някоя шибана любовница“, която е завлякъл там.
— Преди да дойдеш, им споменах, че работим заедно — сподели Юхансон с усмивка. — Да не си пълнят малките главички с разни приумици.