Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— А име има ли? — попита Бекстрьом. — Онзи от Спонга.
— Йонте Огрен. Викат му Йонте от Белста. Бивш тенекеджия — явно фирмата му се е намирала при река Белста. Седемдесетгодишен. Неосъждан, но известен бабаит. Говори се, че на младини е огъвал тръби и ламарини с голи ръце, такъв тип. Впрочем един от малцината все още женени, но вечерта, когато са играли покер, съпругата е отсъствала от града. Била на гости на сестра си в Нюнесхамн. Определено си е знаела човека, да ти кажа, Бекстрьом.
— Други? — попита той с неволно пробуден интерес.
— Марио Грималди, 65 — отвърна Алм. — Италиански имигрант. Пристигнал през 60-те, когато работел в „Сааб“ в Сьодертелье. С Халбата Сьодерман станали първи приятели — нали онзи бил търгаш на коли, — но също и с брат му, десет години по-голям, който впрочем също бил автотърговец. Ако ви е интересно, щом брат му е Халбата, явно са му викали Литъра, но тъй като от десет години насам не е между живите, струва ми се, че него поне можем да игнорираме. Марио обаче си е жив. След няколко години в „Сааб“ напуснал и станал пекар на пици. Според информацията ни още трябва да притежава две-три пицарии и кръчма тук, но дори да е вярно, името му не присъства в ничия документация.
— Той има ли прякор? — попита Бекстрьом.
— Приятелите май го наричат Кръстника. — Алм поклати глава със съжаление: — И него не успях да издиря, но ще имаме грижата.
— Да, нали разбираш — окуражи го Бекстрьом. — Има колкото щеш пенсии, които да захапем, но аз самият все още залагам на бившия ни колега Столхамар. Друго? — добави той, поглеждайки часовника.
— Аз намерих банковия сейф на Даниелсон — обади се Надя. — Не беше съвсем лесно, но се справих.
— Успяла си — отвърна Бекстрьом.
Хитра е вещицата. Типична рускиня, помисли си. Тия руски копелета понякога са злокобно оправни.
— Оставих на бюрото ти ключ за сейфа — обясни Надя.
— Идеално — отвърна Бекстрьом, предвкусил отскачането до Стокхолм и голямата бира от силната.
23
На бюрото на Бекстрьом бе оставен ключ за банков сейф, копие на прокурорско разпореждане, както и бележка от Надя, написана на ръка: името и телефонният номер на служителката в банката, която щеше да помогне по практическата част.
Нищо друго не беше нужно, но тъй като Бекстрьом поначало си бе любопитен човек, на излизане мина покрай стаята ѝ.
— Кажи ми как го направи, Надя.
Според нея не било кой знае какво. Най-напред си набавила списък на клиентите със сейф в клона на Търговска банка на кръстовището на Валхалавеген и улица Ерик Далберг в Стокхолм. Най-вече частни лица, които предпочела да остави за по-късно, но също така и стотина юридически лица. Отделни фирми, събирателни дружества, командитни дружества, акционерни дружества, няколко асоциации и общности. Започнала от най-голямата група — дружествата.
После издирила информация за лица в бордовете или в ръководствата, или изобщо за хора, които по един или друг начин можело да са свързани с различните дружества. Нито следа от какъвто и да било Карл Даниелсон.
— Затова пък открих ООД, в чийто борд са Марио Грималди и Роланд Столхамар, пък и Сепо Лаурен, сещаш се, младият съсед на Даниелсон от Хаселстиген. Това ми дойде в повече — поклати глава Надя Хьогберг.
— Да, по дяволите, той не е ли умствено изостанал? Въпросният Лаурен?
— Възможно е — отвърна Надя. — Алм поне така каза, аз самата не съм се срещала с него, но във всеки случай не е обявен за правно недееспособен, нито е фалирал, та няма никакви формални пречки да функционира като изпълнителен директор. Със сигурност за Даниелсон точно това е било важното.
— Та това е просто феноменално — отвърна Бекстрьом.
По дяволите, рускинята трябва да стане шеф на Държавна сигурност, помисли си. Малко да ги сръчка с остена.
— Скромна фирмичка с ограничен брой служители. В застой вече над десетилетие, тоест не извършва никаква дейност. Май няма и активи. Или най-малкото са незначителни. Впрочем нарича се „Писарска работилница ООД“. Според устава предлагат писачески услуги на частни лица и предприятия. Всичко от рекламни брошури до юбилейни речи. Двете жени, учредили фирмата, явно са работили като секретарки в някоя рекламна агенция и са си представяли цялата работа като вид допълнителни доходи. Вероятно обаче клиенти така и не са се появили, та още след две-три години фирмата е била продадена на тогавашния криминален инспектор Роланд Столхамар.