Онзи, който убие дракона [bg]

Според нея не било кой знае какво. Най-напред си набавила списък на клиентите със сейф в клона на Търговска банка на кръстовището на Валхалавеген и улица Ерик Далберг в Стокхолм. Най-вече частни лица, които предпочела да остави за по-късно, но също така и стотина юридически лица. Отделни фирми, събирателни дружества, командитни дружества, акционерни дружества, няколко асоциации и общности. Започнала от най-голямата група — дружествата.

После издирила информация за лица в бордовете или в ръководствата, или изобщо за хора, които по един или друг начин можело да са свързани с различните дружества. Нито следа от какъвто и да било Карл Даниелсон.

— Затова пък открих ООД, в чийто борд са Марио Грималди и Роланд Столхамар, пък и Сепо Лаурен, сещаш се, младият съсед на Даниелсон от Хаселстиген. Това ми дойде в повече — поклати глава Надя Хьогберг.

— Да, по дяволите, той не е ли умствено изостанал? Въпросният Лаурен?

— Възможно е — отвърна Надя. — Алм поне така каза, аз самата не съм се срещала с него, но във всеки случай не е обявен за правно недееспособен, нито е фалирал, та няма никакви формални пречки да функционира като изпълнителен директор. Със сигурност за Даниелсон точно това е било важното.

— Та това е просто феноменално — отвърна Бекстрьом.

По дяволите, рускинята трябва да стане шеф на Държавна сигурност, помисли си. Малко да ги сръчка с остена.

— Скромна фирмичка с ограничен брой служители. В застой вече над десетилетие, тоест не извършва никаква дейност. Май няма и активи. Или най-малкото са незначителни. Впрочем нарича се „Писарска работилница ООД“. Според устава предлагат писачески услуги на частни лица и предприятия. Всичко от рекламни брошури до юбилейни речи. Двете жени, учредили фирмата, явно са работили като секретарки в някоя рекламна агенция и са си представяли цялата работа като вид допълнителни доходи. Вероятно обаче клиенти така и не са се появили, та още след две-три години фирмата е била продадена на тогавашния криминален инспектор Роланд Столхамар.