Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— По причини, които така и не можах да си изясня напълно — обясни началникът на регионалната полиция. — Нали не е някой некадърен следовател. Разкрил е доста особено тежки престъпления.
— Е, да — съгласи се Холт, която бе работила с него. — Фучи наоколо като стадо слонове, помитайки всичко по пътя си. Ала щом прахът най-после се слегне, колегите му обикновено откриват някои ценни неща. Като изключим подхода, май бих могла да се съглася с теб. Във всеки случай, където е Бекстрьом, нещата не остават в застой.
— Да, този човек като че има необуздана енергия — заяви началничката с дълбока въздишка.
— Да, просто непонятно при начина му на живот и външния му вид — подкрепи я Холт.
— Настоящото му разпределение на издирване на вещи е злощастен избор. Не че някой от шефовете му го е спипал с нещо, но се носят просто ужасяващи слухове. Надали са се постарали достатъчно да му помогнат. Занимава се с работа, която не му е интересна. Бекстрьом се чувства подложен на несправедливо отношение. За съжаление, донякъде е в правото си, та профсъюзът не спира да ми диша във врата. При това Бекстрьом е с отлични препоръки. Дори блестящи.
Да, препоръки — за отърваване от него, помисли си Холт. Независимо какво се е случило, си каза тя и само кимна.
— Ана — въздъхна отново началничката. — Имам чувството, че ти единствена си способна да се справиш с него. Ако не стане, обещавам да го изтегля. Дори да го разкарам, макар профсъюзът вече да поиска главата ми на тепсия.
— Добре, разбирам — отвърна Холт.
— При това през последните шест месеца неспирно бълнува за убийството на Палме — настоява, че бил открил някакво мистериозно съзаклятничество. Аз самата сглупих да му разреша да направи докладна по случая. Уверявам те, Ана…
— Знам — отвърна Ана Холт. — Лично я изслушах.
— Чисто и просто беше смехотворна, особено при мисълта, че един от хората, които посочва като участници в заговора, изненадващо се свърза с мен с молба да му помогна. Тоест на Бекстрьом. Високопоставен депутат в Риксдага. Настоява, че Бекстрьом бил подложен на тормоз. И то нееднократно.
— Сега искаш да разсеем малко Бекстрьом от неговата фикс-идея — отбеляза Холт.
— Точно така — отвърна началникът на регионалната полиция. — Тежките случаи на насилие, изглежда, са единственото, което занимава съзнанието му. Пък и на вас ви липсват тъкмо такива специалисти във Вестерурт.
— Окей — съгласи се Ана Холт. — Обещавам да направя каквото мога, но преди да взема решение, бих искала да разговарям с онзи, който ще бъде негов пряк ръководител — да чуя и неговото мнение. Задължително.
— Действай, Ана. Стискам ти палци, да знаеш.
— Бекстрьом — каза комисар Тойвонен, началник на Криминалния отдел във Вестерурт. — Говорим за Еверт Бекстрьом? Да започне при мен?
— Да — отвърна Холт. Тойвонен, помисли си. Една от легендите на стокхолмската полиция. Тойвонен, който никога не отстъпва, никога не губи време в любезности. Каквото му е на сърцето, това му е на езика. — Да — повтори. — Знам, че изпитваш известно колебание.
— Окей — сви рамене той. — Нямам проблем с Бекстрьом. Започне ли да щурее, той самият ще си има проблеми.
— Окей — повтори Холт.
Какви ги говори, си каза.
— Никакъв проблем — кимна Тойвонен. — Кога идва? Най-сетне, помисли си Тойвонен, след като излезе от кабинета на началничката си. Макар и след двайсет и пет години, часът най-накрая бе настъпил. А почти се бе простил с надеждата за разчистване на предишните сметки. Сега ще видиш, шопарче, сега, дявол те взел, мислеше си комисар Тойвонен, а обектът на неговия гняв бе новият му колега комисар Еверт Бекстрьом.
Тойвонен не беше искрен със своята шефка Ана Холт. Преди повече от 25 години като млад полицейски стажант, или „лисица“ както се казваше по онова време, пък и до днес сред полицаите от неговото поколение, изкара тримесечен стаж в отдел „Насилие“ в Стокхолм. За ръководител му се падна криминален инспектор Еверт Бекстрьом.
Вместо да научи „лисугера“ на нещо свързано с работата на следователя, Бекстрьом го бе превърнал в свой личен роб. Въпреки гордия произход на Тойвонен, поколения селски жители и воини от Карелия, Бекстрьом го третираше като руски крепостен селянин. Използваше го да подрежда хаоса на бюрото му, да изпразва кошчетата му за боклук, да мете пода, да прави кафе, да купува датски сладкиши, да го разкарва из града със служебната кола по най-различни мистериозни задачки, които очевидно много рядко имаха нещо общо с работата, да спира, за да му купи хотдог с картофено пюре, като му се прияде. Да плаща с оскъдната си стажантска заплата, понеже Бекстрьом все бил забравил портфейла си в службата. Веднъж, когато ги разпределиха за охрана на посолство, Бекстрьом дори го принуди да излъска обувките му, а на място го представи на пазача като „моя лисугер, финско селянче, ще знаеш“.