Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Виж ти — възкликна Бекстрьом и видът му беше също толкова лукав, както и тонът му.
— Според мен Столхамар и Грималди са били подставени лица на Карл Даниелсон. И ако се крие капка истина в това, което чувам за Столхамар, той със сигурност си няма понятие.
— И за какво му е била на Даниелсон? Тази „Писарска работилница ООД“.
— Аз също се чудя — отвърна Надя, — понеже не изглежда да са извършвали някаква дейност. Обаче все още имат банков сейф. Обадих се в банката — продължи тя — и след кратко недоволно тършуване из досиетата на клиентите изровиха старо пълномощно на името на Карл Даниелсон, осигуряващо му достъп до сейфа на фирмата. Впрочем последното му посещение е било в деня на убийството, следобеда в сряда, 14 май. Предният път е в средата на декември миналата година.
— Така значи — отвърна Бекстрьом. — И какво държи в сейфа?
— Това е сейф от най-малкия размер — обясни Надя. — Трийсет и шест сантиметра дължина, двайсет и седем сантиметра ширина и малко над осем сантиметра височина. Значи няма нещо кой знае колко много. Ти самият какво мислиш?
— Предвид личността на Даниелсон бих заложил на фишове от надбягвания и стари касови бонове — отвърна Бекстрьом. — А ти, Надя?
— Може би гърненце със злато — отговори тя с широка усмивка.
— Че откъде може да го е взел? — възрази Бекстрьом и поклати глава.
— Като бях дете в Русия, грешка… Като бях дете в СССР и животът беше труден и беден, и мизерен, и често ужасен, баща ми обикновено гледаше да ме разведри. Не забравяй, Надя, казваше ми той, че в края на дъгата винаги има гърненце със злато.
— Стара руска поговорка — вметна Бекстрьом.
— Не съвсем — изсумтя Надя. — По онова време за цитиране на подобни поговорки те привикваха право в КГБ. Но ако искаш, може да се обзаложим на бутилка водка — усмихна се отново Надя.
— Тогава залагам бутилка, че са касови бележки и фишове — отвърна Бекстрьом. — А ти?
— Гърненце със злато — каза му тя с неочаквана меланхолия. — Макар че няма да се събере в толкова малък сейф, но нас, руснаците, надеждата ни крепи до последно.
Хитра, адски хитра, помисли си Бекстрьом. Ама и луда като всички руснаци.
После помоли Аника Карлсон да го закара. Кой, по дяволите, би издържал да слуша жертва на инцест от Даларна, докато бълнува за тлъста дърта блондинка, си бе помислил Бекстрьом. Колежката Карлсон поне прояви необходимия усет да си държи устата затворена, докато шофира, и точно четвърт час след потеглянето от Полицейското управление на Солна тя паркира служебната кола пред банката.
Служителката бе особено отзивчива. Само погледна полицейските им карти, придружи ги до подземното хранилище, отключи сейфа със своя ключ и ключа на Бекстрьом, извади малката метална кутия и я сложи на масата.
— Имам въпрос, преди да си тръгнеш — възпря я с усмивка Бекстрьом. — Даниелсон е проверявал сейфа си преди близо седмица. Разбрах, че ти си го обслужила. Спомняш ли си нещо за въпросното посещение?
Колебливо поклащане на глава, преди да му отговори.
— Ние тук все пак имаме банкова тайна.
— Тогава сигурно знаеш, че сме дошли заради убийство, а в такъв случай банковата тайна става невалидна — отвърна Бекстрьом.
— Знам. Да, спомням си посещението му.
— И защо?
— Беше от онези клиенти, които ти правят впечатление, макар да не идваше често — отговори тя. — Винаги малко маниерни жестове, пък и смърдеше на алкохол. Спомням си, че веднъж се шегувахме за това след негово посещение. Дали скоро няма да цъфне при нас Икономическа полиция.
— Спомняш ли си да е носил куфарче за документи? Чанта за книжа от светлокафява кожа с месингови заключалки? — попита Аника Карлсон.
— Да, спомням си. Винаги я носеше. Дори и миналата седмица, когато дойде да вземе разни неща от сейфа си.
— Защо мислиш така? — попита Аника Карлсон. — Че е дошъл да вземе нещо?
— Докато вадех кутията, той отвори чантата. Беше празна. Е, като изключим тефтер и няколко писалки.
— Благодаря — отвърна Бекстрьом.
— Какво ще кажеш? — Аника Карлсон вдигна чифт найлонови ръкавици още с излизането на служителката.
— За да поровичкаме в кутия, белязана с чиновнически пръстови отпечатъци — поклати глава Бекстрьом. — Пет пари не давам. Ниеми и хората му да се занимават с подробностите. — Фишове от надбягвания и стари фактури, помисли си. — Окей, Аника — той се подсмихна и претегли кутията в ръка. — Да се обзаложим ли?
— На стотачка, не повече — отвърна Аника Карлсон. — По принцип никога не се хващам на бас. Залагам на фишове от конни надбягвания и касови бележки. А ти, Бекстрьом?