Онзи, който убие дракона [bg]

Бекстрьом бе станал жертва на коварни интриги. Бившият му началник Ларш Мартин Юхансон, лапландско копеле, консуматор на ферментирала херинга и прикрит социалист, чисто и просто не издържа на успешната му битка с все по-нарастващата тежка престъпност. Затова пък сплете въже от всички нишки на клеветата, надяна примката на врата на Бекстрьом и лично ритна столчето изпод краката му.

Очевидно работата в дюкяна за вещи си бе чисто наказателно назначение. През последвалите две години принуждаваха Бекстрьом да издирва откраднати велосипеди, изчезнал багер, яхта, която се оказа потънала в крайните райони на архипелага, различни видове опасни за околната среда отпадъци и най-обикновени кофи за външни клозети. Това би пречупило и най-силния, но Бекстрьом издържа. Възползва се от ситуацията по оптималния начин. Издири един от отдавнашните си контакти, стар търговец на произведения на изкуството, онзи му даде нужния съвет и той намери открадната маслена картина на стойност 50 милиона, уреди се със заслужена сума като страничен доход, а полудебилните му началници си присвоиха почестите. С това бе свикнал и можеше да го преглътне.

През есента на следващата година същият информатор му пусна любопитни сведения за самоличността на убиеца на министър-председателя Улоф Палме, а той самият не се тутка нито миг. За нула време надуши и оръжието на убийството, и заговор между четирима високопоставени граждани. Безспорно тясно свързани с престъплението. Имаха общи корени далеч назад във времето. Чак до 1960-те, когато следвали право в Стокхолмския университет, а през свободното време се отдаваш на, меко казано, перверзни и престъпни дейности. Между другото имаха и таен съюз, наречен „Приятели на пичката“.

Когато Бекстрьом се канеше да разпита един от съзаклятниците, бивш главен прокурор, а в момента депутат на християндемократите, тъмните сили, чиито следи бе надушил, отвърнаха на удара и се опитаха да го унищожат. Кръвният му враг Ларш Мартин Юхансон, който през целия си живот бе обслужвал властта като лакей, изпрати по петите му личните професионални убийци на полицейската държава, спецчастите. Опитаха се да му светят маслото, дори го уцелиха с шокова граната в главата. След като така позорно се провалиха в кроежите си, го затвориха в психиатрията.

Бекстрьом обаче си стъпи на краката, върна се, върна си и на тях. Въпреки превъзхождащата им сила. Спечели профсъюза на своя страна, важни клечки в медиите, а явно и не едно богато на ресурси анонимно лице, което трябва тайно да е симпатизирало на борбата му за правдини. Не е добре за човек да е сам, това е печалната истина, но Бекстрьом за пореден път бе доказал, че е по-силен от всички останали.

Още след няколко месеца се върна на работа. Нови камари боклуци, но същевременно и шанс да свърши по някоя странична услуга на такива, дето заслужаваха. Временно трябваше да отложи мисълта окончателно да разгадае убийството на министър-председателя. Да, победата на Бекстрьом определено бе на висока цена, ала той беше паметлив и рано или късно щеше да намери възможност да си събере всички неплатени дългове.