![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— А защо са били там униформените колеги? — попита Бекстрьом.
— Отцепили са Еспланаден, понеже полицейският бус подготвял акция в апартамент на сто метра по-надолу по улицата. Имали информация за заподозрян, евентуално замесен в стрелбата и грабежа при „Брума“ няколко дни по-рано.
— Часовото време? — обади се Бекстрьом. — За какво часово време говорим?
— Трябва да е било след 22:30 в сряда вечерта, 14 май. Няма друга възможност. Акцията започва по това време: колегите от „Опазване на реда“ отцепват района.
— Онзи и псето може да са останали там половин час — отбеляза Бекстрьом. — Откъде, по дяволите, можеш да си сигурен, че не се е мотал половин час?
— Човек никога не може да бъде сигурен — отвърна Алм. — Знам само какво казва той, бърборихме за това в продължение на два часа.
— И какво друго казва? — попита Бекстрьом. — Много ми е интересно да разбера. — За предпочитане преди Коледа, помисли си.
— Казва, че изчакал няколко минути, след което тръгнал да се прибира, видял Столхамар да влиза във входа, поспрял се няколко минутки, та да не се налага да си говорят, и също влязъл, взел асансьора и се качил до апартамента си. Още с влизането се обадил на сина си. От мобилния си телефон звъннал на джиесема на сина си. Накратко: гложди го любопитство, а синът е на място на Еспланаден, когато баща му се обажда, понеже вестникът вече има информация за случващото се. Та тогава е било единайсет без десет според проверката на телефоните, която направихме предобед — завърши Алм.
— Щом казваш — Бекстрьом изгледа гневно своя осведомител. — Дядката има ли стационарен телефон в жилището?
— Да — отвърна Алм, — и разбирам какво имаш предвид, Бекстрьом. Само цитирам каквото ми каза той.
— Няма как да не ми е чудно защо е звъннал по мобилния — обясни Бекстрьом. — Стиснат дъртак като него. Защо по мобилния?
— Защото вече го е държал в ръка на влизане в апартамента. По неговите думи — отвърна Алм. — Съжалявам, Бекстрьом — продължи той, без да изглежда ни най-малко жален. — Но въпреки всичко повечето показания потвърждават версията на Столис. Напуснал е Даниелсон в 22:30, отишъл си е право у дома, бил си е вкъщи към 22:45.
Бекстрьом предложи почивка. Криминалистите си тръгнаха. Налагало се да се заемат с важни задачи. Тойвонен също използва да се оттегли. По някаква причина изглеждаше доста по-доволен, отколкото при идването си. На тръгване дори кимна окуражително на Бекстрьом.
— Поздравления, Бекстрьом. Драго ми е, че си си същият.
22
Поредният откачен свидетел, помисли си Бекстрьом четвърт час по-късно, когато отново се събраха с разследващата група. В най-лошия случай Столхамар можеше просто да се е върнал на Хаселстиген по-късно през нощта, за да убие и ограби Даниелсон. Точно каквото би могло да се очаква от такъв като Столис. Седял си у дома на Иернвегсгатан и си размишлявал над последната глътка, когато внезапно алкохолната мъгла в главата му се разсеяла и му просветнало, че 20 000 са два пъти повече от 10 000. При което се замъкнал обратно до дома на Даниелсон и предложил да си продължат партито. Сложил си дъждобрана, пантофите и гумените ръкавици и го намлатил със собствения му капак на тенджера. Напълно вероятно е да е станало така, мислеше си той.
— Мнения? — започна Бекстрьом, оглеждайки петимата в стаята.
Петима малоумници, ако някой изобщо питаше него. Рускиня, по-млада от нея водна кокошка, върло лесбо, играч на народни танци, Дръвник. Проклятието да ръководиш, помисли си той.
— Аз поне не съм склонна да пуснем Столхамар — обади се Аника Карлсон и се усмихна окуражително на шефа си.
Не думай, помисли си Бекстрьом.
— Слушам — отвърна ѝ.
— Все пак не е ли малко странно втори извършител да се появи в дома на Даниелсон точно когато Столхамар си е тръгнал — обясни Карлсон и изгледа Алм.
— Може специално да е изчакал — отвърна той. — В смисъл: онзи да си отиде, за да остане насаме с жертвата.
— При това е бил пуснат да влезе — заинати се криминален инспектор Карлсон. — Което ще рече, че трябва да е бил някой друг от старите приятелчета на Даниелсон. Впрочем успяхме ли да ги проверим? — обърна глава към Алм.