Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми. Разкажи защо изведнъж си решил да сложиш край на полицейската си кариера.
— Както казах — започна Юхансон със същия ентусиазъм, — сега ще си прекараме приятно. No more business. Но ако искаш, мога да ти споделя защо станах ченге. Как започна всичко, така да се каже.
— Защо стана полицай? — все същият си е, помисли си.
— Понеже обичам да проучвам нещата — обясни Юхансон. — Това винаги е било голямата ми страст.
Това, а разбира се, и Пиа. Невъобразимото щастие да срещнеш жената на живота си, след като отдавна си преполовил своя жизнен път.
А сега, след като вече знаеш кой е убил министър-председателя, не е чак толкова интересно да проучваш разни неща, помисли си Ана Холт. Остава само жена ти, понеже нея все още я обичаш.
25
Седмица по-късно регионалният началник на полицията в Стокхолм се обади да покани Холт на обяд. За предпочитане час по-скоро.
— Много ще ми бъде приятно — отвърна Ана Холт. Тъй като бяха членки на управата на обединение на жените полицайки, тъй като се харесваха, уважаваха, тъй като нямаше никаква причина да откаже. — Много ще ми бъде приятно. Кога? — попита Холт.
— Удобно ли ти е идната седмица в петък? — попита регионалният началник на полицията. — Смятам да е в моя кабинет, та да се отървем от всички любопитни мъже.
— Чудесно — съгласи се Холт.
За щастие, има и човек, който ни най-малко не прилича на Юхансон, помисли си тя, затваряйки телефона.
В петък следващата седмица въпросът ѝ бе зададен отново.
— Би ли се съгласила да станеш комисар на Вестерурт? Много ще се радвам да ми дадеш положителен отговор.
— Да — кимна Холт. — С удоволствие.
— Значи го решихме — отвърна шефката, която не изглеждаше ни най-малко изненадана.
Назначението на Ана Холт бе оповестено в началото на януари, а в понеделник, 3 март, тя започна работа на новата си длъжност. Механизмите на бюрокрацията се задействаха бавно. Този път обаче се задвижиха по-бързо от обичайното.
Предвид работата, която си бе избрала, меденият месец се оказа значително по-продължителен, отколкото би имала правото да изисква. След шест седмици като комисар на Вестерурт началникът на регионалната полиция отново се свърза с нея.
— Налага се да се срещнем, Ана — каза ѝ. — По възможност веднага. Искам да те помоля за услуга.
Защо ли изведнъж ми се стори, че звучиш почти като Юхансон, помисли си Ана Холт.
— Искаше да ме помолиш за услуга — поде Ана Холт, когато няколко часа по-късно вече седеше в кабинета на началничката.
— Да — отвърна тя с вид на човек, който се готви за отскок.
— Ами изплюй камъчето — усмихна се Холт.
— Еверт Бекстрьом — отвърна регионалният началник на полицията.
— Еверт Бекстрьом — повтори Ана Холт, която дори не направи опит да прикрие изумлението си. — Да не би да говорим за комисар Еверт Бекстрьом, който временно е изпратен в отдела за издирване на вещи към стокхолмската полиция? Небезизвестния Еверт Бекстрьом, така да се каже.
— Май да — отговори началникът на регионалната полиция и също се усмихна. Поне направи опит. Усмивка, която ѝ костваше усилие. — В Криминалния отдел във Вестерурт имаш свободна позиция за комисар. Искам да назначим Бекстрьом — поясни тя.
— При положение че се познаваме и те уважавам…
— Уважението е взаимно, знаеш — вметна началничката.
— … стигам до предположението, че имаш много основателни причини.
— И то какви — емоционално отвърна събеседничката. — Само да знаеше. Практически погледнато, мислех да го назначим до второ нареждане, временна длъжност, така ще си спестим всички формални проблеми и ще си запазим свободата за действие, ако се окаже, че не се получава. Обещавам да се погрижа за тази страна на нещата. Недей да я мислиш.
— Чакай малко — Холт вдигна ръце отбранително. — Преди да предприемем каквото и да било, искам да изслушам аргументите ти.
Малко повече от месец на новата работа, помисли си. И видиш ли, Бекстрьом тупва от небето. Право в обятията ми. Като паднал ангел или по-скоро затлъстял херувим на средна възраст с прекършени крилца.
— Имам редица аргументи, ако издържиш да ги изслушаш — отвърна началничката и отново се засили за отскок. — Ще имаш ли сили?
— Да. Разбира се. Слушам.
Поначало Бекстрьом заемал по-висока длъжност. Всъщност бил комисар от Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция, докато главният комисар не го изритал, връщайки го в стокхолмската полиция, където било изначалното му назначение.