Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Действаме — отвърна той и с притеснение сви рамене.
— Аз май също съм склонна да се съглася с Бекстрьом и Аника — обади се Надя Хьогберг. — Когато човек е израснал в стария Съветски съюз като мен, спира да вярва в случайности, а и не разполагаме с никакви сведения, които да сочат, че някой е наблюдавал апартамента на Даниелсон. Колкото до нашия свидетел, не ми се нрави особено. Откъде може да е толкова сигурен, че е видял тъкмо Столхамар? Същия, когото, изглежда, толкова дълбоко ненавижда. Наистина ли можем да изключим вероятността да е видял тъкмо когото е искал? А и не е задължително фактът, че звъни на сина си точно преди единайсет, да има нещо общо с нашия случай. Със същия успех може да е бил любопитен да узнае нещо за онези полицаи на Еспланаден. Може да е искал да подскаже на сина си, че нещо се подготвя. Тоест, имайки предвид, че синът му е вестникарски фотограф. Но пък защо по мобилния, щом вече си е бил у дома. Нека не забравяме и това. Този свидетел ме съмнява.
Лесбийка плюс рускиня, помисли си Бекстрьом. Ама хитра рускиня, мина му през ума.
— Не мисля, че ще напреднем особено в тази насока. Поне не сега — отбеляза Бекстрьом. — Има ли друго?
— Другото са останалите стари приятели на Даниелсон — обади се Алм. — За които питаше ти, Аника — той кимна към Аника Карлсон.
— А за тях какво знаем? — попита Бекстрьом.
Десетина „Стари муцуни от Солна“ според Алм. Израсли, ходили на училище и работили в Солна и Сундбюберг. Набори на Даниелсон или по-големи и определено не бяха типичните убийци, ако все пак се вземе предвид възрастта им.
— Нека не забравяме, че над 60-годишен убиец всъщност е много необичайно явление — посочи Алм. — Отнася се и за убийствата на тъй наречените пияндета.
— Макар че по тази точка ми се вписва Столхамар — възрази Бекстрьом.
— Признавам — отвърна Алм. — Май в чисто статистически и криминологичен смисъл той най-много пасва.
Пъзльо, помисли си Бекстрьом.
— Аз съм полицай — отвърна. — Не статистик или криминалист.
— Стари типове, самотници, попийват, жените са ги изоставили, децата никога не се обаждат, да, някои от тях фигурират дори в регистъра — шофиране в нетрезво състояние и пиянски изцепки, един буйствал в кръчмата и бил осъден за нанесени щети, макар че по това време вече бил над седемдесетгодишен — въздъхна Алм, който по-скоро сякаш размишляваше на глас.
— Браво на юнака — усмихна се Бекстрьом. — И той е?
— Халвар Сьодерман, наесен става на 72. Случило се е в кварталната му кръчма и явно със собственика са се хванали за гушите заради нещо, което ял предната седмица. Настоявал, че са се опитали да го отровят. Стар търговец на коли е Халвар, известен като Халбата. Собственикът на кръчмата, където е станала случката, е от Югославия, при това с двайсет години по-млад, което обаче не е попречило на Сьодерман да му откърти челюстта. Халбата Сьодерман е легендарен стар обирджия от Солна според по-възрастните колеги, с които разговарях. Бивш крал на автоманиаците, автотърговец, имал фирма за превоз на покъщнина, продавал бяла техника и какво ли още не. С редица стари вписвания в полицейските регистри. Осъждан за почти всичко от измами до физически тормоз. Направих, така да се каже, хронологична справка за него — наличен е в документацията ни от 50 години насам. През това време е излежал пет присъди в затвора. Най-продължителният период е 2 години и 6 месеца. В средата на 60-те години на миналия век бил осъден за побой, груба измама, шофиране в нетрезво състояние и още какво ли не. Но през последните 25 години доста се е кротнал. Явно възрастта си е казала думата. Е, като изключим югославянина де.
— Ето, виждаш — обади се Бекстрьом с доволна усмивка. — Мушнеш ли капак на тенджера в ръцете на такъв като Халбата, сто на сто е способен да повали екипажа на цял полицейски бус. Впрочем интересен въпрос. Той има ли алиби за сряда вечерта, 14 май?
— Така твърди — отвърна Алм. — Говорили сме само по телефона, но настоява, че има.
— И то е? — попита Аника Карлсон, явно любопитна по природа.
— Това не пожела да сподели — отговори Алм. — Напътства ме да вървя по дяволите и затръшна слушалката.
— Какво смяташ да правиш по въпроса? — ухили се Бекстрьом.
— Мислех да отида у тях и да го разпитам — обясни Алм, но без да проявява никакъв ентусиазъм.
— Ще ми кажеш кога и ще дойда с теб — обади се Аника Карлсон и смръщи вежди.
Горкият Халба, помисли си Бекстрьом.
— Нещо друго? — попита главно с цел да смени темата.
— Повечето от тях имат алиби — отвърна Алм. — Например Гунар Густафсон и Бьорн Юхансон, Гура Жокея и Светкавицата, както ги наричат останалите. Били са в ресторанта на Вала до единайсет вечерта. После са отишли в дома на трети от компанията, играли покер. Живее в къща в Спонга.