Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современные любовные романы » Парижката книжарница
Парижката книжарница - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижката книжарница

Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:

В един закотвен кораб на кея на Сена до „Шанз Елизе“ са подредени над осем хиляди книги. Това е книжарницата на господин Пердю, човек с особена дарба. От пръв поглед той може да долови душевното състояние на клиента си и да му предложи подходяща книга. Продава романите като лекарства, но не е успял да помогне на себе си, след като преди много години красивата Манон от Прованс внезапно и без обяснения го напуска. Оттогава Пердю живее като вцепенен и се движи единствено до кораба книжарница и до родителите си. Чрез книгите лекува чувствата на другите, но не успява да помогне на себе си.Едно неочаквано разкритие прогонва летаргията на г-н Пердю, той развързва въжетата на кораба и тръгва на път към Прованс. В последните минути на кораба се качват и един объркан млад писател, готвач от Неапол — майстор в занаята, и влюбена в книгите млада жена. Пристигат в Прованс и Пердю успява да се пребори със сенките на миналото и да тръгне към нова любов.Очарователна книга, която съдържа изящно написани мисли за живота и страха, тъгата, приятелството и разбира се, за четенето на книги. Както и красиви описания на различни храни и приготвянето им. Уловен е чарът на Париж и магията на Прованс с аромат на лавандула. Разбира се, присъстват провансалски ястия и десерти с лавандула. Написана в силно въздействащ стил, книгата е истински духовен празник с удивително пластичното описание на природата и особено на любовните трепети и докосвания с привкус на еротика. В края ѝ са дадени заглавия на книги, които според Пердю трябва да бъдат използвани като аптека за спешни случаи. Посочени са и заболяванията, които те лекуват.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 107
Перейти на страницу:

— В никакъв случай! Това е просия! Това е…

Но Макс вече се бе насочил към точно определена лодка.

— Ахой, дами! За съжаление, нашите запаси полетяха през борда и поповите лъжички ги изядоха. Да ви е останало парченце сирене за двама самотни пътешественици?

Пердю бе готов да потъне в земята от срам. Не беше редно да се говори така с жени! Особено пък мъж, който се нуждае от помощ. Какво безочие!

— Престанете, Жордан — изсъска той и хвана младия мъж за ръкава на синята риза. — Моля ви! Крайно ми е неприятно да просите. Не е редно да смущаваме дамите.

Макс се обърна и го погледна по същия начин, по който другите хлапаци бяха гледали Пердю и Виджая в ранните им години. В обществото на книгите двамата се чувстваха като две ябълки на дървото. Обаче в присъствието на други хора, особено на момичета и жени, бяха плахи тийнейджъри и нерядко губеха дар слово. Всяко парти бе мъчение. Да заговорят момиче, беше сравнимо с ритуално харакири.

— Мосю Пердю, ние сме гладни и трябва да ядем. Ще се реваншираме с приятна компания и безобиден флирт. — Огледа го изпитателно. — Помните ли как се прави това? Написано ли е в книга? — И се ухили безсрамно.

Пердю не отговори. Според младите мъже беше немислимо една жена да те доведе до отчаяние. Пердю с готовност признаваше, че с остаряването положението става все по-лошо. Колкото повече знаеше за жените и за грешките на мъжа според жената… Тези грешки започваха с обувките и съвсем не свършваха със задължителното правило да ги слуша какво говорят.

Бе преживял стотици родителски срещи в книжарницата си. Не му се искаше да си спомня какво е чул и на какво е станал свидетел…

Жените и приятелките им можеха години наред да се подиграват с начина, по който мъжът казва „здравей“. Или с панталона му. С неговите зъби. С предложението му за женитба.

— Аз обичам бял боб — промълви Пердю.

— Я стига! Кога за последен път сте ходили на среща?

— През 1992.

Не, завчера, но Пердю не знаеше дали вечерята с Катрин може да се определи като „среща“.

— През 1992? Тогава съм се родил! Колко… чудно. — Жордан помисли малко. — Окей. Обещавам да не ходим на среща. Отиваме да ядем. Ще вечеряме с три умни дами. Подгответе си няколко комплимента и теми за разговор, които се харесват на жените. Вие сте книжар и това не би трябвало да е проблем за вас. Цитирайте любимите си книги.

— Добре, щом настоявате — промърмори Пердю.

Прескочи ниската ограда, изтича до близката полянка и след минути се върна с голям букет летни цветя.

— Това е цитат.

Трите жени, този път по тениски, се казваха Анке, Корина и Ида. Немкини, към средата на четирийсетте. Обичаха книгите, но френският им звучеше ужасяващо. Пътували по реките, за да забравят, обясни Корина.

— Сериозно ли? Какво искате да забравите? Сигурно мъжете — предположи Макс.

— Не всички мъже. Само един — отвърна Ида. Устата ѝ върху обсипаното с лунички лице като на филмова звезда от двайсетте години се засмя, но само за секунди.

Очите под червения бретон издаваха мъка и надежда едновременно.

Анке забърка провансалско ризото. Аромат на гъби изпълни мъничката кухня, докато мъжете седяха с Ида и Корина на кърмата. Пиеха червено вино от трилитрова кутия и типичната за областта силно минерализирана вода.

Жан призна, че говори немски. Защото немският е първият език на всички книжари по света. Започнаха да разговарят на много приятна смесица от двата езика: той отговаряше на френски и задаваше въпросите си на език, който имаше далечна прилика с немския.

Имаше чувството, че е минал през вратата на страха и с учудване е установил, че зад тази врата не го дебне пропаст. Там имаше още врати, светли коридори и приятни помещения. Вдигна глава и се разчувства от небето над себе си. Неограничено от къщи, мачти и светлини, то бе осеяно с искрящи звезди, големи и малки, ярки и тъмни. Сякаш по небесния прозорец се бяха полепили безброй светулки. Никога не бе виждал толкова красиви звезди. Гледката беше достъпна само за парижани, осмелили се да напуснат града.

Ето го и Млечния път! За първи път бе видял звездния облак като дете, — увит в дебело яке и топло одеялце, на бретонския бряг. Сложиха го на поляна, цялата в глухарчета. Часове наред се взираше в синьо-черното нощно небе, докато родителите му празнуваха бретонския Фест-ноз[21]и се опитваха да спасят брака си. При всяка падаща звезда Пердю си пожелаваше Лирабел Берние и Жакен Пердю отново да се смеят един до друг вместо един на друг. Да танцуват гавот под звуците на гайда, цигулка и бандонеон[22], вместо да стоят отстрани със скръстени ръце и да мълчат.

вернуться

21

Нощен празник с народни танци от Бретан, от декември 2012 г. в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. —Бел. прев.

вернуться

22

Музикален инструмент, подобен на акордеон. —Бел. ред.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)