![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Очите му продължаваха внимателно да се вглеждат в сниманите лица.
— Ще възразиш ли, ако ти задам няколко въпроса от лично естество?
— Не.
— Обичаш ли съпруга си?
— Много.
— Той обича ли те?
— Да.
Карл Веспа се бе срещал с Джак само веднъж. Бе им изпратил подарък като младоженци. По-късно бе изпращал подаръци и на Емма и Макс за рождените им дни. Всеки път Грейс му бе писала в отговор благодарствени писма и бе давала подаръците за благотворителни дарения. Тя нямаше нищо против да поддържа някакви взаимоотношения с него, но същевременно не й се искаше децата й… ами да речем, да имат нещо общо с това.
— Двамата се запознахте в Париж, така ли?
— Всъщност в Южна Франция. Защо?
— И как започнахте връзката?
— Какво значение има?
След кратко колебание той отговори:
— Опитвам се да разбера доколко добре познаваш съпруга си.
— Все пак сме женени от десет години.
— Давам си сметка — той се поразмърда на седалката. — Във ваканция ли беше, когато го срещна?
— Не беше точно ваканция.
— Ти тогава си следвала. Учила си живопис.
— Да.
— Но в същото време това за теб е било и нещо като бягство.
Тя не каза нищо.
— А Джак? — продължи Веспа. — Защо се е намирал там?
— По подобна причина, предполагам.
— Бягство?
— Да.
— От какво?
— Не знам.
— Може ли тогава да формулирам очебийното?
Тя мълчеше изчаквателно.
— От каквото и да е бягал — Веспа посочи фотографията, — накрая то го е застигнало.
Тази мисъл вече бе хрумнала и на Грейс.
— Беше толкова отдавна… — промълви тя.
— Формално погледнато, давност има и бостънският инцидент. Но това заличава ли го?
В огледалцето за обратно виждане Грейс забеляза, че и Крам я поглежда в очакване на отговора й. Тя запази мълчание.
— Миналото ни преследва, Грейс. Ти знаеш това.
— Обичам съпруга си.
Той кимна.
— Ще ми помогнеш ли?
— Знаеш, че ще го направя.
Колата излизаше от Гардън Стейт Паркуей. След малко стигнаха до огромна неугледна постройка с кръст на фасадата. Изглеждаше като самолетен хангар. Неонов надпис съобщаваше, че все още има билети за „Концертите с Господ Бог“, на които щяла да свири някаква банда, наречена „Екстаз“. Крам вкара лимузината в паркинга, огромен като щат.
— Какво правим тук? — попита Грейс.
— Търсим Господ — отвърна Карл Веспа. — Или Неговата противоположност. Нека влезем; искам да ти покажа нещо.
Глава 13.
„Това е налудничаво“ — си мислеше Шарлейн.
Краката я носеха към двора на Фреди Сайкс без никаква мисъл или емоция. По едно време й бе минало през ума, че самоцелно търси опасности, за да раздвижи скучното си съществуване. Но в края на краищата какво можеше да й навреди, ако почука на вратата на Фреди по съседски? Преди две години Майк бе вдигнал в задната част на двора ограда около метър и двайсет. В началото бе възнамерявал да я направи по-висока, но се оказа, че градските наредби не го позволяват, освен ако имаш плувен басейн.
Шарлейн отвори портата между техния заден двор и този на Фреди. Никога досега не беше го правила. Докато се приближаваше към задната врата на къщата на Фреди, тя забеляза колко занемарено е всичко. Мазилката се ронеше, градината беше неподдържана, измежду плочките на алеята надничаха бурени, тревата беше изсъхнала. Тя се обърна и погледна към собствената си къща. Не я беше виждала оттук. Гледана от този ъгъл, тя също не изглеждаше особено добре.
Озова се пред вратата. Сега какво? Как какво, да почука. Това и направи — първия път почука леко. Никакъв отговор. Почука по-силно. Нищо. Допря ухо до вратата. Зад нея не се чуваше никакъв звук.
Щорите бяха все така спуснати, но все пак оставаха ивици, през които можеше да се надникне. Това именно направи. В хола имаше зеленикав диван, овехтял и почти строшен. Телевизорът изглеждаше нов. На стената бяха окачени старовремски картини, изобразяващи клоуни. Върху пианото стояха наредени отколешни черно-бели фотографии. Едната от тях беше сватбена. Родителите на Фреди, предположи Шарлейн. Имаше и друга — младоженецът в армейска униформа. После още една със същия мъж, усмихнат, с бебе в ръцете. На следващите снимки той вече липсваше. На тях фигурираше Фреди сам или с майка си.