Тя, която трябваше да умре [bg]

Но Йоханес изпадна в тежка криза след смъртта на Клара и Виктор. По някаква причина трагедията му се отрази по-тежко, отколкото на останалите. Мрачното му настроение се задържа дълго, преди радостта и енергията да се завърнат. Когато това стана, той я заведе в Париж и Барселона, а през април следващата година – само няколко месеца след смъртта на баща му – се ожениха в Йостерсунд. Тя напусна дома си в Берген, без да гледа назад.

Харесваше Йостерсунд и Оре и карането на ски и обичаше Йоханес. Никак не я учуди, че компанията му се разрастваше и привличаше хора, нито че той забогатя и стана министър. Йоханес беше феномен. Сякаш постоянно беше в движение, но въпреки това успяваше да планира пътя си. Понякога Ребека му се ядосваше, може би точно поради това. Той не се спираше. Смяташе, че всеки проблем може да се реши, като човек запретне ръкави и положи повече усилия, и често пришпорваше момчетата твърде много. „Можете и по-добре“, повтаряше им непрестанно.

Макар че винаги я поощряваше, рядко намираше време да изслуша тревогите ѝ. Обикновено просто я целуваше и казваше „ще се справиш, Бека, ще се справиш“. Нагърбваше се с все повече работа, особено откакто стана министър, разбира се, и често будуваше до малките часове и въпреки това на следващия ден скачаше рано на крака, пробягваше петте си километра и правеше упражненията си със собствено тегло, или Navy Seals, както ги наричаше. Поддържаше свръхчовешко темпо, но Ребека мислеше, че така му харесва и изглежда, дори не се интересуваше, че общественото мнение се беше променило и колкото го уважаваха преди, толкова го мразеха сега.

Тя го преживяваше доста по-тежко. Компулсивно търсеше името му в гугъл сутрин и вечер и се зачиташе в най-ужасните теми и обвинения, а понякога, в най-мрачните мигове, си мислеше, че всичко е по нейна вина, заради еврейските ѝ корени. Дори Йоханес, който изглеждаше като чист ариец, беше жертва на антисемитски кампании, но въпреки това се отърсваше от всичко и запазваше оптимизъм:

– Това ни прави по-силни, Бека. Скоро всичко ще се обърне.

Но накрая, изглежда, лъжите бяха започнали да му се отразяват. Не че и за секунда се бе оплакал, но обичайният му ентусиазъм като че беше на автопилот, а в петък си взе една седмица отпуск, без да даде никакви обяснения, което вероятно беше предизвикало най-различни тревоги в щаба му. Ето защо сега се намираха на С андьон, в голямата къща до морето. Момчетата бяха при баба си, но бодигардовете бяха тук.