Тя, която трябваше да умре [bg]

Форшел беше представен като герой и авантюрист най-вече заради двете големи постижения извън кариерата му, преплуването на Ламанша през лятото на 2002 година и покоряването на Еверест шест години по-късно през май 2008 година. Много скоро обаче настроенията се обърнаха, най-вероятно поради категоричното му изказване, че Русия тайно е подкрепила ксенофобската партия Шведски демократи на изборите.

Нападките срещу него зачестиха, но най-лошото тепърва предстоеше. След срива на борсата за Форшел започнаха да се бълват фалшиви новини. Не беше трудно човек да изпита съчувствие към норвежката му съпруга Ребека, която в интервю за „ Дагенс Нюхетер“ наричаше лъжите безсрамни и разказваше, че са били принудени да наемат охрана дори за децата си. Атмосферата беше нажежена и тонът постоянно се изостряше.

На най-скорошните снимки Форшел вече изобщо не приличаше на човек с неизчерпаема енергия. Изглеждаше изморен и отслабнал, а в петък бе съобщено, че си е взел една седмица отпуск. Заговори се дори за срив. Микаел нямаше как да не му влезе в положението, макар че подобно отношение беше идиотско от негова страна, ако смяташе да разследва евентуалната връзка между Форшел, просяка и военния историк Матс Сабин.

Разумно беше да се предположи, че Форшел не може да е просто красив и умен. Сред клеветите по негов адрес имаше твърдения, че по време на преплуването на Ламанша се е качвал на придружаващата го гребна лодка и, разбира се, че така и не е изкачил Еверест, както твърдеше. Микаел не откри нищо, което да подкрепя тези твърдения, макар че събитията по време на експедицията в Хималаите бяха по-заплетени от древногръцка трагедия и нищо не можеше да бъде установено със сигурност, въпреки всички писания по темата.

Самият Форшел обаче не се споменаваше в тази връзка, тъй като се бе намирал далеч от епицентъра на разигралата се драма, при която поразителната и заможна американка Клара Енгелман беше загинала заедно с водача си Виктор Гранкин на осем хиляди и триста метра надморска височина. Ето защо Микаел не се задълба в това, а насочи усилията си към проучване на кариерата на Форшел като офицер.

По принцип самият факт, че е бил разузнавателен агент, би трябвало да е засекретен, но информацията бе излязла наяве във връзка с изгонването му от Русия. Покрай вилнеещата омраза се бяха появили абсурдни слухове, но Ларш Гранат, главнокомандващият шведските въоръжени сили, продължаваше да описва действията на Форшел в Москва като „достойни“.