Тя, която трябваше да умре [bg]

Доскоро бяхме толкова щастливи.

Лисбет знаеше, че Камила се намира в апартамент на „Страндвеген“ в Стокхолм. Знаеше също, че хакерът ѝ Юрий Богданов и старият гангстер и агент на ГРУ Иван Галинов са с нея. Разбираше, че трябва да действа, но не беше сигурна какво точно трябва да предприеме и макар да беше решила повече да не се занимава с това, продължи да проучва шерпа на Микаел. Може би това беше вид бягство, не знаеше. С помощта на програмата АйДжиВи набеляза шейсет и седем маркера в отличаващия се ДНК сегмент, прегледа ги един по един и накрая откри хаплогрупа, която се предаваше по бащина линия.

Казваше се DM174 и също беше изключително необичайна, което можеше да бъде както добре, така и зле, според зависи. Въведе групата в търсачката на „Уай-фул“ – московската компания за секвениране на ДНК, за която ѝ каза Паулина – и зачака. Търсенето отнемаше време и тя изнегодува на глас:

– Що за скапан сайт?

Не вярваше, че ще открие нещо, а и дори не разбираше с какво всъщност се е захванала. Трябваше да зареже всичко и да се съсредоточи върху Камила. Но ето че търсенето приключи, и тя подсвирна. Имаше 212 резултата, разпределени в 156 фамилии. Това бе по-добре, отколкото си беше представяла. Лисбет затвори очи и си удари два шамара, след което прегледа всичко и продължи да търси други необичайни варианти в сегмента. Имаше едно име, което всеки път се появяваше в резултатите. С труваше ѝ се, че е грешка, но съвпадението беше налице. Робърт Карсън от Денвър, Колорадо. В ярно, имаше леко азиатски черти, но като цяло си беше пълнокръвен американец. Беше маратонец и слаломист, геолог в градския университет, на четиресет и две, баща на три деца, политически активен демократ и отявлен противник на лобистката организация НРА[25], откакто най-големият му син присъствал на стрелба в училище в Сиатъл.

В свободното си време Робърт Карсън се занимаваше с генеалогия и преди две години си беше направил обширен анализ на Y хромозомата, при което се беше оказало, че в неговия EPAS1 има същата мутация като в този на просяка

„Имам суперген“, пишеше той в сайта rootsweb.ancestry.com, прикачвайки своя снимка, на която стоеше развълнуван до малка река в С калистите планини, облечен с гащеризон и шапка на хокейния отбор „Колорадо Аваланч“, и показваше бицепса си.

Разказваше, че дядо му, Дауа Дордже, живял в Южен Тибет, недалеч от Еверест, но избягал от страната през 1951 година по време на китайската окупация и заживял при роднини в долината Кумбу, близо до будисткия манастир „Тянгбоче“ в Непал. В интернет имаше снимка на дядото със сър Едмънд Хилари по време на откриването на болница в село Кунде. Дядото имаше шест деца, сред които Лобсанг Дордже, „луда глава, хубавец и, ако щете вярвайте, страшен фен на Ролинг Стоунс“, както го описваше Робърт.

Продължаваше така: