Тя, която трябваше да умре [bg]

Клара Енгелман беше част от същата експедиция като Йоханес Форшел и приятеля му Сванте Линдберг, който понастоящем беше главен секретар в министерството. Тримата бяха платили седемдесет и пет хиляди долара, за да бъдат ескортирани до върха, което сигурно също допринасяше за гневните реакции. Говореше се, че в онези години Еверест се превърнал в обиталище на богаташи, които искат да подсилят егото си. Експедицията беше организирана и предвождана от руснака Виктор Гранкин и се състоеше от трима водачи, ръководител на базовия лагер, готвач, четиринайсет шерпи и десетима клиенти. Нужни бяха много хора, за да ги качат догоре.

Възможно ли беше просякът да е бил един от тях? Мисълта веднага бе хрумнала на Микаел и още преди да се е задълбал в самата драма, потърси имената на всеки един от шерпите. Можеше ли някой от тях да се е озовал в Швеция или да е имал по-специални отношения с Форшел? Трудно беше да се установи, а и за мнозина от шерпите нямаше никаква информация. Най-близката връзка, която откри, беше с младия шерп Джангбу Чири. Двамата с Форшел се бяха срещнали отново в Шамони, три години по-късно, и бяха седнали за по бира. Не беше изключено впоследствие да са станали смъртни врагове, но на снимката в интернет се бяха засмели широко, вдигнали палци към фотоапарата. Доколкото Микаел можеше да види, нито един от шерпите в експедицията не беше казал лоша дума за Форшел. Имаше анонимни обвинения, появили се едва сега, по време на кампанията за дезинформация, че Форшел е допринесъл за смъртта на Клара Енгелман, като забавил групата по време на изкачването. С видетелите обаче бяха единодушни, че е станало по-скоро обратното: самата Клара бе забавила експедицията, а по времето, когато се разиграла смъртоносната трагедия, Форшел и Сванте Линдберг вече били оставали другите зад себе си и вървели сами към върха. Не, на Микаел му беше трудно да повярва, че в тази история има нещо. Или не искаше да повярва? Винаги – това влизаше в работата му – се стараеше да избягва измислените взаимовръзки, които пожелателното мислене можеше да породи по време на журналистическо проучване, а в случая наистина не смяташе за вероятно човекът, когото интернет троловете обичаха да мразят, да е замесен в отравянето на беден, изпаднал мъж в Стокхолм. И все пак... о, по дяволите.

Продължи да рови и отново прочете съобщението на Лисбет и приложените документи за предполагаемия роднина, Робърт Карсън от Колорадо. Робърт Карсън му се стори – макар че беше повлиян от проучването – подобен на Форшел, весел и енергичен, и без да му мисли много, позвъни на номера, който Лисбет беше оставила.

– Боб – отговори мъжки глас.