Тя, която трябваше да умре [bg]
- Автор: Лагеркранц Давид
- Серия: Millennium (bg) #6
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0502-9
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тя, която трябваше да умре [bg]». Краткое содержание книги:
„Саландер и Блумквист са все така убедителни“. „Ню Йорк Таймс“
„Героите на Ларшон никога не са били по-добри, отколкото в тази книга“. „Шпигел“
Като цяло нямаше кой знае колко реални сведения и накрая Микаел се отказа. Установи единствено, че Йоханес и Ребека имат двама синове, С амюел и Йонатан, на единайсет и девет години. Семейството живееше в С токсунд, близо до Стокхолм, но притежаваше и къща недалеч от неговата, на югоизточния бряг на остров Сандьон. Дали бе възможно в момента да са там?
Форшел беше дал на Микаел личния си номер. „Обади ми се, ако имаш въпроси“, каза му той с неподражаемия си маниер. Микаел обаче не виждаше причина да го безпокои. Напротив, трябваше да зареже всичко и да дремне. Беше безкрайно изтощен. Обаче съвсем не възнамеряваше да си почива. Позвъни на комисар Бублански, обсъди отново Лисбет с него и му каза какво може би бе казал просякът за Матс Сабин, но за всеки случай добави: „Сигурно не е нищо“.
Паулина Мюлер излезе от банята на хотела, загърната с бял халат. В идя, че Лисбет все още седи вглъбена в компютъра си, и я докосна внимателно по рамото. Лисбет вече не се взираше в голямата къща в покрайнините на Москва, както правеше обикновено. Сега четеше статия с непосилно за Паулина темпо. Никога не беше срещала човек, който да чете толкова бързо.
Изреченията хвърчаха по екрана, но Паулина все пак долови някои думи... Denisovan genome and that of certain South Asian... и се заинтригува. В „Гео“ беше писала статия за произхода на homo sapiens и връзката им с неандерталците и Денисовия човек, затова каза:
– Писала съм за това.
Лисбет не отговори, което влуди Паулина. Лисбет ѝ предлагаше всичко и я закриляше, но въпреки това Паулина често се чувстваше сама и отхвърлена. Не можеше да понесе мълчанието ѝ и безкрайните часове пред компютъра. Дните я побъркваха, а нощите и без това бяха тежки. Всичко, което ѝ бе причинил Томас, отекваше в мислите ѝ, а тя мечтаеше за отмъщение и справедливост и в такива мигове имаше нужда от Лисбет.
Тя обаче живееше в свой собствен ад. П онякога тялото ѝ беше толкова напрегнато, че Паулина дори не смееше да се притисне до нея. А и как изобщо беше възможно някой да спи толкова малко? Винаги когато Паулина се събудеше, Лисбет лежеше до нея с отворени очи, ослушвайки се за звуци в коридора, или седеше на бюрото и гледаше образи от охранителни камери и сателити. Усещаше, че няма да издържи още дълго Лисбет да я държи настрана, не и щом живееха заедно. Искаше ѝ се просто да изкрещи: Кой те преследва? С какво си се захванала?
Реши да пробва отново и попита:
– Какво правиш?
Отново не получи отговор, но Лисбет все пак се обърна и я погледна, сякаш ѝ подаваше ръка. В очите ѝ имаше нов, по-мек блясък.
– Какво правиш? – повтори тя.
– Опитвам се да установя самоличността на един мъж – отговори Лисбет.
– Мъж?
– Шерп, на петдесет и нещо, мъртъв, вероятно от долината Кумбу в С евероизточен Непал. Възможно е и да е от С иким или Дарджилинг в Индия, но почти всичко сочи към Непал и района около Н амче Базар. Произлиза от И зточен Тибет. Изглежда, като дете е приемал изключително малко мазнини.
От устата на Лисбет това си беше като цяла лекция. Паулина грейна и седна до нея.
– Нещо друго? – попита тя.
– Имам ДНК-то му и доклада от аутопсията. С оглед на нараняванията му съм почти сигурна, че е бил високопланински водач или носач. И мисля, че се е справял много добре.
– Защо?
– Има необичайно много мускулни влакна тип едно, така че е можел да носи тежки товари, без да изразходва кой знае колко енергия. Но го казах най-вече заради специфичния вариант на гена, който регулира количеството хемоглобин в кръвта. Помагал му е да издържа в среда с ниско съдържание на кислород. Предполагам, че е преживял нещо ужасяващо. Имал е тежки измръзвания и повечето от пръстите на ръцете и краката му са били ампутирани.
– Разполагаш ли с Y хромозомата му?
– Имам целия му геном.
– Тогава защо не провериш в „Уай-фул“?
Както Паулина бе написала само преди година, „Уай-фул“ беше руска компания, основана от група математици, биолози и програмисти, които събираха Y хромозоми от хора по цял свят – такива, които бяха участвали в академични проучвания или които даваха проби, за да разберат повече за произхода си.
– Мислех си за „Фемили трий“ и „ Ансестри“. „Уай-фул“, казваш?
– Според мен са най-добрите. Основателите са хора като теб, банда безгранични нърдове.
– Окей – каза Лисбет. – Но няма да е лесно.
– Защо?
– Подозирам, че мъжът принадлежи към група, която не се подлага на ДНК анализи особено често.
– Възможно е в някои научни доклади да има проби от негови роднини. Знам, че са правени редица проучвания, за да се установи защо шерпите се катерят толкова добре на големи височини – каза Паулина, горда, че е взела участие.