![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
8 март, 2208
Вечерта, в два и петнадесет следобед, се роди Патрик Айрин О’Туул — съвършено здраво бебе във всяко едно отношение. Сега гордият му баща го държи и се усмихва, докато пръстите ми препускат по клавиатурата на електронния бележник.
Късно през нощта Симон сложи Бенджи да спи, както прави всяка вечер в девет часа, а после и тя си легна. Беше много изморена. През цялото време на неочаквано продължителното раждане тя се грижеше за Бенджи сама, без ничия помощ. Всеки път, когато аз надавах вик, Бенджи също се разплакваше в отговор, а Симон се опитваше да го успокои.
Кати вече предяви претенциите си към Патрик като за свое бебе братче. Щом Бенджи е на Симон, тогава Патрик трябва да принадлежи на Кати. Е, поне показва някакъв интерес към друг член на семейството.
Раждането на Патрик не беше запланувано, но и двамата с Майкъл се радваме, че той се появи на бял свят и се присъедини към нашето семейство. Зачеването му е било през миналата година, някъде към края на пролетта, може би още в първия месец, през който ние с Майкъл започнахме да прекарваме нощите заедно в неговата спалня. Идеята да спим заедно беше моя, макар да съм сигурна, че и Майкъл си беше мислил за това.
В нощта, когато се навършваха точно две години от изчезването на Ричард, изобщо не можех да заспя. Както обикновено се чувствах самотна. Опитвах се да си представя всички останали нощи, които трябваше да прекарам сама, и се отчаях. Точно след полунощ прекосих коридора към стаята на Майкъл.
Този път още от началото и двамата се чувствахме освободени и спокойни. Предполагам, че вече бяхме подготвени. След раждането на Бенджи Майкъл беше постоянно зает да ми помага за децата. През този период той се поотпусна и поизостави религиозната си дейност. Стана по-достъпен за всички нас, включително и за мен. В края на краищата първоначално съществуващото естествено сходство помежду ни се възстанови. Оставаше само и двамата да признаем, че Ричард няма никога да се завърне.
Спокойни. Така най-добре се характеризират отношенията ни с Майкъл. С Хенри беше екстаз. С Ричард — страст и възбуда, дяволска въртележка в живота и в леглото. Майкъл ме успокоява. Ние спим уловени за ръце — най-точният символ на нашите взаимоотношения. Рядко се любим, но и това е достатъчно.
В някои отношения му отстъпих. Дори от време на време се моля, защото това прави Майкъл щастлив. От своя страна той стана по-толерантен по отношение на идеите и ценностите на католицизма, които внушава на децата. Съгласихме се, че и двамата търсим най-вече хармония и отстъпчивост в упражняването на родителските си задължения.
Сега сме шестима; едно-единствено семейство от човешки същества, което се намира по-близо до няколко други звезди, отколкото до планетата и звездата на своето рождение. Все още не знаем, дали този гигантски цилиндър, който пресича пространството, отива нанякъде. В дадени моменти това сякаш няма значение. Тук, на Рама, ние създадохме наш собствен свят и макар той да е ограничен, мисля, че сме щастливи.
11.
30 януари, 2209
Бях забравила какво е да ти се качи адреналинът. През последните тридесет часа спокойният ни и ведър живот на Рама беше напълно съсипан.
Всичко започна с две съновидения. Вчера призори, точно преди да се пробудя, бях споходена от изключително ярък сън за Ричард. Всъщност Ричард не присъстваше в съня; по-точно не се появи редом с Майкъл, Симон, Кати и мен. Докато ние се занимавахме с обичайните си ежедневни задължения, той ни наблюдаваше от горния ляв ъгъл на полезрението ми. Постоянно ме викаше. Призивът му беше толкова отчетлив, че когато се събудих, все още го чувах.
Тъкмо бях започнала да разказвам съня си на Майкъл, когато на вратата се появи Кати по пижама. Трепереше и беше изплашена.
— Какво има, скъпа? — протегнах широко ръце към нея. Тя се приближи и се сгуши в мен.
— Татко. Снощи ме викаше насън.
Побиха ме студени тръпки, а Майкъл седна на матрака. Успокоих Кати, но бях притеснена от съвпадението. Дали не беше чула разговора ни с Майкъл? Невъзможно. Видяхме я веднага щом се появи.
След като Кати се върна в детската стая, за да се преоблече, аз заявих на Майкъл, че не мога да пренебрегна тези две съновидения. Ние с него често сме обсъждали психическите ми възможности. Макар че в повечето случаи Майкъл не взема на сериозно тезата за екстрасензорно възприятие, той винаги е признавал, че наличието на предзнаменования в моите сънища и видения не може да се отрече категорично.