Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
И двамата бяха уморени, изтощени от предната нощ. Помежду им се възцаряваха дълги паузи, които никой не бързаше да наруши. Край тях гъмжеше от хора и забързаният ритъм бе като контрапункт на обзелата ги меланхолия.
— Поздрави баща си от мен — каза Шарлот и преметна зеления си кожен сак през рамо.
— Шарлот…
— Благодаря ти, че ме изпрати. Трябва да вървя. Обявяват моя полет.
— Шарлот, това е лудост…
Но тя продължи отривисто, тъй като не бе в състояние да говори за чувства, които не разбира.
— Ще се опитам да намеря онази жена — Соня Кунецка.
— Не заради мен, Шарлот. Заради баща ми.
— Добре, заради баща ти. — Тя бавно, тъжно поклати глава. — Знаеш ли, изживяхме нещо прекрасно.
— За бога, Шарлот, все още не е минало.
И изведнъж тя се разплака, сякаш часове наред се беше сдържала. А може би наистина беше така. Стоун я прегърна и я притисна силно. Тя зарови брадичката си в трапчинката на рамото му. Той усети парещите й сълзи да се стичат по врата му през разкопчаната яка на ризата.
— Чарли, нали ще се пазиш?
— И аз щях да те помоля за същото.
Гласът по високоговорителя обяви последното повикване за този полет.
Както бавно си проправяше път, за да излезе навън, Стоун подмина няколко телефонни кабинки и изведнъж се спря. Съвсем импулсивно взе едната слушалка, пусна двадесет и петцентова монета и набра номера на баща си.
Три минути по-късно затвори телефона и хукна за такси.
Алфред Стоун бе откаран по спешност в Масачузетската болница.
9
Москва
Американката, убита зад стените на Кремъл, разтърси из основи съветските лидери и незабавно бе свикана извънредна сесия.
Президентът Михаил Горбачов говореше тихо и сърдито. Другите членове на Политбюро бяха свикнали с гневните му изблици, но дори и враговете му знаеха, че щом така сниши глас, не бива да го прекъсват.
— Бомба, хвърлена от руснак — каза той с равен глас, — който е бил застрелян на място. Следователно не може да бъде отнесен към никоя подмолна организация.
Той махна металните си очила. Огледа седящите около масата, но навсякъде срещна мълчание, смръщени вежди и тук-таме угрижено поклащане на глава.
— Господа, този инцидент е привлякъл вниманието на световната общественост. И това, освен всичко останало. Считат ни за режим, който се изплъзва от контрол.
Упорито, напрегнато мълчание. Горбачов изчака, после кисело се усмихна:
— Ние обречената КПСС ли представляваме?
Много рядко някой западняк беше прониквал в залата, където се събираше малката група управници — съветското Политбюро. Всъщност това светилище обикновено разочароваше. Намираше се на третия етаж в сградата на Министерския съвет в Кремъл — жълта барокова сграда със зелени куполи, известна като Стария Сенат, построена от руския архитект Матвей Казаков. До нея можеше да се стигне с един прастар асансьор, после по коридор, застлан с пътека в розово и зелено. Резбованата врата, зад която се събираше Политбюро, бе висока три метра.
Помещението представляваше обикновен правоъгълник, стените бяха тапицирани с бледожълта коприна без никакви украшения. Гипсовите корнизи и розетки бяха бронзирани. Часовник имаше само над заседателната маса — дълга и полирана, покрита отгоре със зелено сукно. Около нея бяха наредени петнадесет стола — достатъчно за цялото Политбюро и гостите, които от време на време канеха. Край стените имаше още столове за кандидат-членовете, министрите, сътрудниците и пр., макар че днес присъствуваха само действителните членове — белег за важността на дискусията.
Съвсем неуместно изглеждаше тапицерията на столовете — не копринена дамаска, а зелена изкуствена кожа. Те бяха претапицирани по времето на Брежнев, който се противопоставяше на всичко по-стилно и по-удобно, тъй като ненавиждаше дългите съвещания. Все пак никой не желаеше връщането към хаотичните и импулсивни дни по времето на Хрушчов, когато съвещанията на Политбюро можеше да се свикат в Кремълската трапезария, а дори и на бутилка водка във вилата на Хрушчов.
Противно на онова, което се пише, няма пълен протокол на съвещанията на Политбюро. Този обичай датира още от времето на Ленин, също както и денят, в който се събира Политбюро — четвъртък, и часът — почти неизменно три следобед. Подробните протоколи отразяват само взетите решения, приетите резолюции и копия от тях се изпращат на членовете на ЦК в кафяви пликове. Естествено, строго секретните документи не се раздават.