Московският клуб (Къртица 3) [bg]

9

Москва

Американката, убита зад стените на Кремъл, разтърси из основи съветските лидери и незабавно бе свикана извънредна сесия.

Президентът Михаил Горбачов говореше тихо и сърдито. Другите членове на Политбюро бяха свикнали с гневните му изблици, но дори и враговете му знаеха, че щом така сниши глас, не бива да го прекъсват.

— Бомба, хвърлена от руснак — каза той с равен глас, — който е бил застрелян на място. Следователно не може да бъде отнесен към никоя подмолна организация.

Той махна металните си очила. Огледа седящите около масата, но навсякъде срещна мълчание, смръщени вежди и тук-таме угрижено поклащане на глава.

— Господа, този инцидент е привлякъл вниманието на световната общественост. И това, освен всичко останало. Считат ни за режим, който се изплъзва от контрол.

Упорито, напрегнато мълчание. Горбачов изчака, после кисело се усмихна:

— Ние обречената КПСС ли представляваме?

Много рядко някой западняк беше прониквал в залата, където се събираше малката група управници — съветското Политбюро. Всъщност това светилище обикновено разочароваше. Намираше се на третия етаж в сградата на Министерския съвет в Кремъл — жълта барокова сграда със зелени куполи, известна като Стария Сенат, построена от руския архитект Матвей Казаков. До нея можеше да се стигне с един прастар асансьор, после по коридор, застлан с пътека в розово и зелено. Резбованата врата, зад която се събираше Политбюро, бе висока три метра.

Помещението представляваше обикновен правоъгълник, стените бяха тапицирани с бледожълта коприна без никакви украшения. Гипсовите корнизи и розетки бяха бронзирани. Часовник имаше само над заседателната маса — дълга и полирана, покрита отгоре със зелено сукно. Около нея бяха наредени петнадесет стола — достатъчно за цялото Политбюро и гостите, които от време на време канеха. Край стените имаше още столове за кандидат-членовете, министрите, сътрудниците и пр., макар че днес присъствуваха само действителните членове — белег за важността на дискусията.

Съвсем неуместно изглеждаше тапицерията на столовете — не копринена дамаска, а зелена изкуствена кожа. Те бяха претапицирани по времето на Брежнев, който се противопоставяше на всичко по-стилно и по-удобно, тъй като ненавиждаше дългите съвещания. Все пак никой не желаеше връщането към хаотичните и импулсивни дни по времето на Хрушчов, когато съвещанията на Политбюро можеше да се свикат в Кремълската трапезария, а дори и на бутилка водка във вилата на Хрушчов.

Противно на онова, което се пише, няма пълен протокол на съвещанията на Политбюро. Този обичай датира още от времето на Ленин, също както и денят, в който се събира Политбюро — четвъртък, и часът — почти неизменно три следобед. Подробните протоколи отразяват само взетите решения, приетите резолюции и копия от тях се изпращат на членовете на ЦК в кафяви пликове. Естествено, строго секретните документи не се раздават.