Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
Една чужда ръка взе неговата и я сложи около гладките си млади рамене.
Глава седма
Марил седеше на циментовата тераса в хотела и си вееше с вестник. Пред него имаше няколко книги.
— Ела, Керн — извика той. — Наближава вечер, тоест време, когато зверовете търсят самота, а хората — другари. Как я караш с разрешителното?
— Валидно е за още една седмица. — Керн седна до него.
— Една седмица в затвор е дълго време. Но една седмица на свобода е много кратко. — Марил потупа книгите, които бе сложил пред себе си. — Изгнанието е нещо много добро. Аз на моите години уча френски и английски.
— Понякога не понасям думата изгнание — каза мрачно Керн.
— Глупости! — изсмя се Марил. — Като изгнаник ти си в отлично общество. Данте е бил изгнаник. Шилер е трябвало да напусне родината си; Хайне и Виктор Юго — също. Споменах малцина. Погледни бледата ни сестра луната — изгнаница от нашата земя; а самата майка земя е стара изгнаница от слънцето. — Той го погледна с крайчеца на окото си. — По-добре щеше да е, разбира се, това преселение да не се е състояло и ние да продължаваме да шумим като пламтящи огньове. Или като слънчеви петна. Не си ли съгласен?
— Не — каза Керн.
— Правилно. — Марил продължи да си вее с вестник. — Знаеш ли какво чета?
— Че евреите са виновни, задето не е валяло дъжд.
— Не.
— Че къс граната в корема е единственото истинско щастие за мъжа.
— И това не е.
— Че евреите са болшевики, защото се стремят към все повече и повече богатства.
— Това не беше лошо. Продължавай.
— Че Христос е ариец. Незаконен син на германски легионер…
Марил се изсмя.
— Не, никога няма да отгатнеш. Четях обяви за женитба. Послушай. „Къде е милият, симпатичен мъж, който ще ме направи щастлива? Една дълбоко чувствителна девойка с изтънчен и благороден нрав, обичаща всичко добро и прекрасно, с първокласни познания в хотелския бранш, търси душа със сходни вкусове, между трийсет и пет и четиресет години, с добра работа…“ Той вдигна глава. — Между трийсет и пет и четиресет! Четиресет и една година — и вече те отблъскват; това е признание, нали? Или пък: „Къде ще намеря подходящ другар? Дама, добра домакиня, добросърдечна и любознателна, жизнерадостна, незасегната от всекидневната рутина на живота, с духовна красота и дарба за приятелство, обичаща изкуството и спорта, търси господин с подходящ доход, обичащ изкуството и спорта, който може да бъде същевременно добър другар…“ Великолепно, нали? Да прочетем и това: „Самотен петдесетгодишен мъж, чувствителен и младолик, сирак…“ — Марил спря да чете. — Сирак! — каза той. — На петдесет години! Какво трогателно създание е този петдесетгодишен безпомощник! Ето, моето момче! — Той подаде вестника на Керн. — Две страници. Всяка седмица има по цели две страници, и то само в този вестник. Погледни заглавията — отвсякъде надничат души, доброта, другарство, обич и приятелство! Истински рай. Райска градина сред политическата пустиня. Насърчително и окуражително. Дава ти възможност да видиш, че в тези жалки времена все още съществуват добри хора. Такова нещо винаги ободрява…
Той остави вестника.
— Защо да няма и такова обявление например: „Началник на концентрационен лагер, добродушен и чувствителен…“.
— Той непременно ще се смята за такъв — каза Керн.
— Безусловно. Колкото по-първобитен е един човек, за толкова по-съвършен се смята. Може да разбереш това от тези обяви. Сляпата увереност — ухили се Марил, — това именно дава подтик на човека. Съмнението и търпимостта са отлики на културния човек, те го рушат постепенно. Такъв е смисълът на старата приказка за Сизиф — един от най-дълбоките човешки символи.