Обичай ближния си [bg]

— И това не е.

— Че евреите са болшевики, защото се стремят към все повече и повече богатства.

— Това не беше лошо. Продължавай.

— Че Христос е ариец. Незаконен син на германски легионер…

Марил се изсмя.

— Не, никога няма да отгатнеш. Четях обяви за женитба. Послушай. „Къде е милият, симпатичен мъж, който ще ме направи щастлива? Една дълбоко чувствителна девойка с изтънчен и благороден нрав, обичаща всичко добро и прекрасно, с първокласни познания в хотелския бранш, търси душа със сходни вкусове, между трийсет и пет и четиресет години, с добра работа…“ Той вдигна глава. — Между трийсет и пет и четиресет! Четиресет и една година — и вече те отблъскват; това е признание, нали? Или пък: „Къде ще намеря подходящ другар? Дама, добра домакиня, добросърдечна и любознателна, жизнерадостна, незасегната от всекидневната рутина на живота, с духовна красота и дарба за приятелство, обичаща изкуството и спорта, търси господин с подходящ доход, обичащ изкуството и спорта, който може да бъде същевременно добър другар…“ Великолепно, нали? Да прочетем и това: „Самотен петдесетгодишен мъж, чувствителен и младолик, сирак…“ — Марил спря да чете. — Сирак! — каза той. — На петдесет години! Какво трогателно създание е този петдесетгодишен безпомощник! Ето, моето момче! — Той подаде вестника на Керн. — Две страници. Всяка седмица има по цели две страници, и то само в този вестник. Погледни заглавията — отвсякъде надничат души, доброта, другарство, обич и приятелство! Истински рай. Райска градина сред политическата пустиня. Насърчително и окуражително. Дава ти възможност да видиш, че в тези жалки времена все още съществуват добри хора. Такова нещо винаги ободрява…

Той остави вестника.

— Защо да няма и такова обявление например: „Началник на концентрационен лагер, добродушен и чувствителен…“.

— Той непременно ще се смята за такъв — каза Керн.

— Безусловно. Колкото по-първобитен е един човек, за толкова по-съвършен се смята. Може да разбереш това от тези обяви. Сляпата увереност — ухили се Марил, — това именно дава подтик на човека. Съмнението и търпимостта са отлики на културния човек, те го рушат постепенно. Такъв е смисълът на старата приказка за Сизиф — един от най-дълбоките човешки символи.