Warcraft - Денят на Дракона

— Отивам на мисия за Алианса.

Фалстад явно не бе впечатлен.

— Нямаме причина да попречим на влизането ти в Хасик, за да потърсиш кораба си, човеко, но ще откриеш, че не са останали много от тях след атаката на драконите. Твоят най-вероятно представлява само купчина отломки, люлееща се по вълните!

Тази мисъл вече бе минала и през ума на Ронин. Но не можеше да се остави да го победят още в началото на пътуването му.

— Длъжен съм да проверя.

— Тогава ще се отстраним от пътя ви. — Фалстад смушка ездитното си животно. Хвърли един последен, продължителен поглед към Верееса и се ухили. — Беше ми изключително приятно, елфска лейди!

След като Верееса кимна, джуджето и грифонът се издигнаха във въздуха. Огромните крила вдигнаха прахоляк, който влезе в очите на групата, а внезапната близост на излитащия грифон накара дори най-претръпналите коне да отстъпят крачка назад. Останалите от ятото се присъединиха към Фалстад и трите грифона бързо се стопиха в небето. Ронин видя как вече дребните точици завиха към Хасик, след което полетяха с невероятна скорост.

Дънкан изплю прахта от устата си. От изражението му личеше, че мнението му за джуджетата е не по-високо от това за магьосниците.

— Да тръгваме. Късметът все пак може да се окаже на наша страна.

Без повече думи те се отправиха към пристанището. Не им отне дълго време да видят, че Хасик бе пострадал дори по-зле, отколкото бе казал Фалстад. Първите сгради, покрай които минаха, бяха малко или много непокътнати, но с всеки изминат метър разрушенията се увеличаваха. Полетата с посеви в покрайнините бяха изгорени, а от жилищата на земевладелците бяха останали само трески. По-здравите постройки с каменни основи бяха преживели яростната атака, но тук-таме и сред тях имаше по някоя напълно срината, сякаш драконите се бяха приземявали точно там.

Изостреното обоняние на магьосника долови вонята на изгоряла плът. Двата левиатана бяха овъглили не само дървени неща. Колко ли от жителите на Хасик бяха загинали в този отчаян набег? От една страна, Ронин можеше да разбере отчаянието на орките, които вече трябваше да са осъзнали, че нямат шансове да спечелят войната. Но от друга, тези безчинства плачеха за отмъщение.

Най-любопитното бе, че районът около пристанището изглеждаше непокътнат. Ронин очакваше положението там да е най-лошо, но с изключение на умърлушените лица на работниците, с които се разминаваха, всичко изглеждаше все едно Хасик въобще не е бил атакуван.

— Може би корабът е оцелял все пак — измърмори той към Верееса.

— Съмнявам се. Не и ако това е знак какво ни очаква.

Той погледна към самото пристанище — там, където му сочеше рейнджърът. Магьосникът присви очи, опитвайки се да разбере какво точно вижда.

— Мачта на кораб, заклинателю — информира го кисело Дънкан. — Останалата част — заедно с доблестния екипаж — несъмнено почива на дъното.

Ронин преглътна една ругатня. Сега той вече забеляза дървените отломки, плуващи по повърхността на водата. Това бяха останките на поне дузина кораби, прецени магьосникът и осъзна защо самото пристанище бе оцеляло — орките бяха насочили своите дракони да атакуват първо плавателните съдове на Алианса, за да попречат на тяхното бягство. Това не обясняваше защо външните райони на Хасик бяха пострадали по-зле от вътрешните, но може би най-голямата част от разрушенията бяха настъпили след идването на грифоните. Не за първи път се случваше някое поселище да се окаже сцена на ожесточена битка, заради което да пострада. Въпреки това, ако джуджетата не бяха дошли, опустошенията щяха да бъдат много по-жестоки. Орките щяха да накарат своите дракони да изравнят пристанището със земята и да се опитат да избият всички до крак. Само че тези размишления не помагаха за решаване на новия му проблем — липсата на кораб, който да го закара до Каз Модан.