Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
От вкусната гледка коленете на Трал се разтрепериха и той приседна върху покритата с горска шума земя. Изяждаше с поглед храната, сякаш нарочно подредена да го дразни. Децата се гонеха сред откритото поле, подхвърляха обръчи и играеха с играчки, на които Трал дори не знаеше имената. Майки кърмеха своите бебета, а моми танцуваха свенливо с младите ергени. Това беше идилична картина на щастие и приятелство и Трал изпитваше глад не само за храна — той жадуваше да е част от тази весела общност.
Но мястото му не беше там. Той беше орк, чудовище, зеленокожо с черна кръв — всяка дума, с която го наричаха хората, всъщност беше вярна. Затова Трал просто седеше и гледаше как селяните празнуват, пируват и танцуват, докато нощта не се спусна върху прекрасната картина.
Изгряха луните — едната ярка и сребриста, а другата студена, синьо-зеленикава — и хората започнаха да събират всичко — покривки, чинии, останалата храна, привикаха и децата. Трал наблюдаваше как селяните крачат по виещата се пътека през полето и скоро тесните прозорци на къщурките им бяха осветени от блещукащи свещици. Той седеше и гледаше как луните бавно прекосяват небето. Изчака да догори и последната светлинка, надигна се и пое безшумно към селцето.
Имаше силно обоняние, но сега то беше болезнено изострено от ароматите, които се разнасяха наоколо. Следвайки техните напътствия, той посягаше през прозорците и измъкваше цели самуни хляб, които лапваше на няколко хапки. Кошница с ябълки, оставена до една врата, го препъна и той лакомо захрупа дребните сладки плодове.
Трал грабваше по нещо от всяка къща, но се стараеше да краде справедливо — отвсякъде по малко. Лепкав сок се стичаше по оголените му гърди. Разсеяно го триеше с голямата си зелена лапа. Гладът му постепенно затихна.
Трал надникна през един прозорец и видя край угасващото огнище скупчени телца. Отдръпна се бързо, изчака малко и отново надзърна предпазливо. Три деца бяха налягали върху нахвърляната слама, а в люлката спеше още едно. Двете бяха момчета, третото — момиченце със златиста коса. Пред очите на Трал то простена и се размърда в съня си.
Прониза го остра болка. Времето сякаш беше спряло. Той се бе върнал назад в мислите си към деня, когато беше видял за първи път Тарита — тя му се бе усмихнала широко и беше помахала с ръка. Със своите закръглени бузки и златиста коса, това момиченце приличаше на нея…
Стресна го остър звук и Трал се обърна навреме, за да види някакъв четирикрак звяр, който се нахвърли върху него. Челюсти изщракаха в близост до ухото му. Той реагира инстинктивно, сграбчи животното и сключи ръце около гърлото му. Дали това не беше вълк, едно от съществата, с които се бяха сприятелили орките от неговия клан?
Имаше изправени, заострени уши, дълга муцуна и остри бели зъби. Приличаше на гравюрите, които беше виждал в книгите, но бе по-различно по цвят и форма на главата.
Хората в къщата вече се бяха разбудили и викаха тревожно. Трал стисна още по-здраво и съществото се отпусна безжизнено. Пусна тялото и погледна отново през прозореца — малкото момиченце бе вперило в него широко ококорени от ужас очи. То изпищя и го посочи с пръстче:
— Чудовище, тате, чудовище!
Омразните думи, излезли от тези невинни детски устни, пронизаха сърцето на Трал. Той се обърна да избяга, но се намери заобиколен от изплашени селяни, застанали в кръг около него. Някои от тях държаха вили и коси — единствените оръжия, които притежаваха тези мирни хорица.
— Аз няма да ви нараня — започна Трал.
— То говори! Това е демон! — изкрещя млада селянка и малката групичка се хвърли в атака.
Инстинктът се включи автоматично и уменията му поеха контрол над тялото. Единият от мъжете замахна с вила, Трал умело я изтръгна и с нея изби останалите „оръжия“ от ръцете на непохватните селяни. Неговата свирепост се развихри, той изрева своя боен вик и се насочи с вилата срещу нападателите си.
Спря се миг преди да прониже падналия мъж, който го гледаше с обезумял поглед.
Тези хора не бяха негови врагове. Те го мразеха, защото така ги бяха научили. Бяха го нападнали, защото се страхуваха от него. Това бяха прости земеделци, които отглеждаха посеви и животни, за да се изхранват. Беше видял децата им да се гонят по поляната.