Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Крас добре виждаше, че е идиотско да спори сам със себе си. Кориалстраз наистина щеше да им позволи да достигнат целта си много по-бързо. Веднъж стигнали там обаче, Крас щеше да настои по-младата му версия да напусне незабавно.
— Добре. Брокс, подготви нощните саблезъби за обратния път. Аз ще изпратя по моя писмо. Ще достигнат сами до армията. Ако имаме късмет, Ронин ще получи посланието ми. Вземете всичко, което можем да носим. Не повече.
Не им отне много време да преместят багажа си върху гърба на масивния червен дракон. След като магьосникът намести писмото си на сигурно място, те пуснаха животните. Крас и спътниците му се покачиха близо до раменете на дракона. Когато и тримата се бяха настанили, Кориалстраз изви врат, за да е сигурен, че пътниците му са сигурно закрепени, а после разпери криле.
— Ще бързам… но внимателно — обеща им той.
Когато се понесоха към небето, Крас мрачно огледа местността пред тях. Кориалстраз бе истинско съкровище в този момент, но успехът им по никакъв начин не ставаше по-сигурен. Нелтарион-Детуинг щеше да бди за врагове, независимо дали въображаеми или истински. Групата трябваше да внимава за всяка своя стъпка, щом достигнеше владенията му. Имаше обаче поне едно нещо в тяхна полза.
Толкова близо до леговището на великия дракон със сигурност нямаше да се безпокоят повече за демоните.
Шест
Лорд Десдел Старей имаше великолепен план. Така поне обяви пред всички, които планът засягаше. Целият го бе измислил сам, така че със сигурност нямаше глупави грешки. Повечето от благородниците кимнаха нетърпеливо и го поздравиха с високо вдигнати чаши с вино. Останалите просто си замълчаха. Войниците на фронта бяха твърде изморени, за да се тревожат, а бегълците ги вълнуваше само как да оцелеят. Малцината критици, които имаше Старей, сега бяха още по-малко, водени от Ронин. За съжаление непрестанните отсъствия на Крас бяха накарали дори здравословния страх на командира от чужденците да намалее. В момента, в който изглеждаше сякаш човекът ще посочи някакъв недостатък във великия план, Старей учтиво предположи, че съветът ще се справи със собствената си работа и без чужда помощ, а магьосникът не може да няма важни задължения нейде другаде. Стражите в палатката бяха удвоени, което ясно демонстрираше, че ако Ронин отхвърли предположението, те ще се намесят.
Човекът не желаеше директна конфронтация, която само щеше да отслаби стабилността на армията, затова напусна събранието. Джарод го посрещна близо до лагера на таурените, в компанията на Хулн.
Нощният елф разчете изражението му.
— Нещо лошо…
— Може би… а може би просто съм станал твърде циничен по отношение на този разлигавен аристократ. Общото описание на плана му звучи твърде просто, за да сработи…
— Простотата е добра — предположи Хулн. — Ако излиза от логика.
— По някаква неясна причина се съмнявам Старей да се води точно от логиката. Не разбирам защо Рейвънкрест се спогаждаше толкова добре с него.
Джарод сви рамене.
— Те са от една и съща каста.
— О, сега всичко добива смисъл. — Нощният елф пропусна да забележи сарказма му и Ронин поклати глава. — Няма значение. Ще трябва да го следим изкъсо и да се надяваме на най-доброто…
Не се наложи да чакат дълго. Старей вкара плана си в действие още преди залез. Нощните елфи преразпределиха силите си, създавайки три клина. Следвайки ги, таурените и останалите раси сториха същото. Благородникът оттегли по-голямата част от кавалерията си и ги прати около левия фланг. Там те зачакаха на известно разстояние от основните сили на армията.
Върхът на всеки от клиновете бе изграден от копия, следвани от мечове и други ръчни оръжия. Зад тях, защитени от всички страни, се намираха стрелците. Всеки клин включваше и равномерно разпределени членове на лунната стража. Те трябваше да защитават армията от ередарите и другите магьосници на демоните.
Клиновете трябваше да се опитат да пробият редиците на Пламтящия легион. Като зъби. Демоните, оказали се заклещени между тях, щяха да са основната цел на стрелците и мечоносците. Нощните елфи щяха да се движат в унисон — никой клин не трябваше да изостава или изпреварва останалите. Кавалерията щеше да стои в резерва, за да покрива всякакви слаби места, които можеха да се появят.
Сред земните и таурените се наблюдаваше известен скептицизъм, но тъй като самите те нямаха опит в разгърнатите битки и стратегията, просто приеха това, което наивно смятаха за най-доброто от познанието на нощните елфи, превъзхождащо тяхното.