Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Големите златни резерви на централните банки могат да бъдат използвани като количества за спешна продажба или наемане на пазара на злато, за да се попречи цената на златото да расте в периоди на повишено търсене и да се защити монополът на правителствените пари. Както Алън Грийнспан обясни веднъж: „Централните банки са в готовност да отстъпват злато във все по-големи количества, в случай че цените се повишат“[70] (Виж Фигура 4).[71]
С напредъка на технологиите, позволяващи появата на все по-сложни видове пари, включително книжните, които се пренасят лесно, се появява нов проблем пред продаваемостта. Става дума за възможността притежателят им да ги продаде без намесата на никакви трети страни, които биха могли да поставят ограничения пред продаваемостта на тези пари. Такъв проблем не съществува при парите стоки, чиято стойност се определя от пазара и не може да бъде диктувана от външни за транзакцията страни – добитъкът, солта, златото, среброто имат пазар и желаещи да ги придобият купувачи. При емитираните от правителството пари, които имат пренебрежимо малка стойност като стока, продаваемостта може да бъде компрометирана от емитента, ако заяви, че те вече не са подходящи за законно платежно средство. Индийците, които се събудиха на 8 ноември 2016 г., за да чуят, че правителството им прекратява статута на законно платежно средство на банкнотите по 500 и 1 000 рупии, определено знаят това. Докато мигнеш, нещо, което е било пари с много висока продаваемост, губи стойността си и се налага да бъде обменяно в банки след чакане на дълги опашки. И колкото по-голяма част от света се ориентира към намаляване на транзакциите с пари в брой, толкова повече средства на хората се влагат в контролирани от правителствата банки. Това прави тези средства уязвими за конфискация или податливи на различни други ограничители на капитала. Фактът, че тези процедури най-често се случват във времена на икономически кризи, когато индивидите имат най-голяма нужда от пари, е сериозен проблем пред продаваемостта на емитираните от правителствата пари.
Правителственият контрол над парите ги превръща от награда за създаването на стойност в награда за подчинение пред правителствените служители. Непрактично е без правителствено одобрение да създаваш богатство в правителствени пари. Правителствата могат да конфискуват пари от банковите монополи, които контролират, да обезценяват парите, да девалвират богатството на притежателите им и да възнаграждават най-лоялните си поданици, да налагат жестоки данъци и да наказват тези, които не ги плащат, и дори да конфискуват банкноти.
По времето на австрийския икономист Менгер критериите за определяне на най-добрите пари се въртят около разбирането на продаваемостта и какво би избрал пазарът като пари. През двайсети век обаче правителственият контрол над парите означава, че към продаваемостта им е добавен нов и много важен критерий. Това е възможността притежателят им да се разпорежда с тях според желанието си, а не според желанието на някаква трета страна. Комбинирането на тези критерии формулира пълното разбиране на термина „сигурни пари“ като пари, които са избрани от пазара свободно и които са изцяло под контрола на индивида. Той ги е спечелил легитимно, на свободния пазар, а не под контрола на някаква трета страна.