Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:

Едно безпардонно ченге на име Джулс Бетингър е изритано по наказание от Аризона в ледения Север — във Виктъри, Мисури. В този колабирал град от някога индустриалния район на Щатите няма достатъчно полицаи. Няма и нормални такива. Получил за партньор друго сгазило лука ченге, Бетингър започва да разследва двойно убийство на обезобразени и поругани полицаи. Търси отговорите навсякъде — от корумпираните си колеги, които не се различават много от престъпниците, до отчаяните, готови на всичко криминални типове. Скоро му става ясно, че работата е дебела, кървава и много лична.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 124
Перейти на страницу:

Протягайки ръце, рижият огледа новодошлия.

— Откога нощта се движи хоризонтално?

— Мисля, че става дума за черна материя — подхвърли Хуан и дръпна от цигарата си.

— Учените не я ли търсят?

— Отчаяно.

— Май не съм избрал подходящ ден да взема проба за моята петриева паничка.

— Винаги има риск.

Бетингър се доближи до карето толкова, че можеха да се подушат.

— Някой от вас има ли представа за какво е всичко това?

Пери махна към местопрестъплението.

— Това ли?

— Да.

— Някой не обича ченгета.

Хуан издуха струя тютюнев дим.

— На същото мнение съм.

— Да кажем ли на инспектора? — попита Бетингър.

— Мисля, че вече знае това.

— Тогава може би на пресата? — Пери повдигна вежди, които приличаха на бледи гъсеници. — Те обичат да им даваме сензационни новини.

— Чудесно — Цигарата на Хуан светна. — Чудесно.

Такли отпиваше кафе от своя термос от неръждаема стомана и не беше ясно дали се мръщи, или се хили.

— На другите места, където съм работил, убийството на полицай не беше повод за шеги — каза Бетингър, опитвайки се усещането за безпомощност да не проличи в гласа му.

— И къде си работил? — попита Пери. — Обзалагам се, че на някое хубаво място, където хората са наистина умни и знаят всички отговори.

Хуан издуха дим.

— Градът на гениите?

— Кажи ни — помоли рижият, — къде си разрешавал загадки?

Прекалено уморен, за да продължи многословното заяждане, Бетингър махна към взривената патрулка.

— Значи нямате представа кой може да е направил това?

— Някой, който не обича ченгетата — поклати Пери укорително глава и погледна към Хуан. — Вече е забравил.

— Някакви конкретни идеи?

— Човек, който знае как да борави с ръчна граната.

Цигарата на Хуан проблесна.

— По всички правила.

— Имам идея — подхвърли Пери. — Защо не пуснеш съобщение, че се издирва човек с щифт от граната?

Бетингър обърна гръб на групичката.

— Младши разследващ Уилямс.

— Май се ядоса — отбеляза Пери, — макар че трудно можеш да кажеш.

— Нощно време е невъзможно.

Доминик се присъедини към своя партньор и двамата поеха към местопрестъплението. Дебели канадки и скиорски шапки пазеха от студа бял мъж и чернокожа жена, които разтоварваха фотографски принадлежности близо до патрулката.

— Познаваш ли ги? — попита Бетингър.

— Техниците криминалисти.

— Как се казват?

Доминик сви рамене.

— Женени са.

Детективът загледа как техниците започнаха да снимат взривената патрулка. Изкуствена дневна светлина освети празните очни кухини на онова, което доскоро беше Джането, а когато черната жена премести лампата, в устата на трупа проблеснаха парче метал и три зъба.

— Не те ли тревожи — попита Бетингър, — че екзекутират ченгета?

— Разбира се, че ме тревожи. Не помниш ли, че аз ти се обадих?

— Обзалагам се на стотачка, че Зволински ти е наредил да ми се обадиш.

— Както кажеш.

Детективът погледна през рамо. На петнайсетина метра от него Хуан и Пери слушаха тихите думи, които излизаха от устата на Такли.

— Няма голяма полза от твоите другарчета.

Доминик махна към труповете.

— Знаеш ли кои са тези момчета?

— Срещнах Джането, но не го познавах.

— А Дейв Стенли?

— Не съм го срещал.

— Точно така.

Едрият мъж кимна с бинтованата си глава и скръсти ръце. Той, изглежда, смяташе, че разговорът е приключил.

— Двама полицаи бяха екзекутирани и обезобразени — каза детективът. — Това е заплаха срещу всички нас и сега не е моментът ти и твоите другарчета да задържате информация и да си играете на клуб с ограничен достъп.

— Живееш в измислен свят — обяви партньорът му, — така че нека те светна.

— Моля, светни ме.

— Ти си ченге по стандартите на мястото, откъдето си дошъл — Аризона, нали? Някои места са далече и топли и там хората по цял ден пият леден чай. Аз съм от Виктъри и съм продукт на това място. Тук съм ченге от деветнайсет години и всяка от тях е като десетилетие на всяко друго място. Затова добре разбирам този град и познавах тези момчета. Джането държа реч на моята сватба. А ти… ти си аризонско ченге на излет. Ти си просто един турист. Мислиш, че знаеш, но нямаш и най-малка представа как стават тук нещата. Угаждам ти с тия глупости за Илейн Джеймс, но това тук е нещо съвсем различно.

— И какво е?

Доминик сви рамене.

— Има ли нещо общо с оня тип, когото вие с Такли сте пратили в спешното отделение? Себастиан Рамирес?

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)