Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
Протягайки ръце, рижият огледа новодошлия.
— Откога нощта се движи хоризонтално?
— Мисля, че става дума за черна материя — подхвърли Хуан и дръпна от цигарата си.
— Учените не я ли търсят?
— Отчаяно.
— Май не съм избрал подходящ ден да взема проба за моята петриева паничка.
— Винаги има риск.
Бетингър се доближи до карето толкова, че можеха да се подушат.
— Някой от вас има ли представа за какво е всичко това?
Пери махна към местопрестъплението.
— Това ли?
— Да.
— Някой не обича ченгета.
Хуан издуха струя тютюнев дим.
— На същото мнение съм.
— Да кажем ли на инспектора? — попита Бетингър.
— Мисля, че вече знае това.
— Тогава може би на пресата? — Пери повдигна вежди, които приличаха на бледи гъсеници. — Те обичат да им даваме сензационни новини.
— Чудесно — Цигарата на Хуан светна. — Чудесно.
Такли отпиваше кафе от своя термос от неръждаема стомана и не беше ясно дали се мръщи, или се хили.
— На другите места, където съм работил, убийството на полицай не беше повод за шеги — каза Бетингър, опитвайки се усещането за безпомощност да не проличи в гласа му.
— И къде си работил? — попита Пери. — Обзалагам се, че на някое хубаво място, където хората са наистина умни и знаят всички отговори.
Хуан издуха дим.
— Градът на гениите?
— Кажи ни — помоли рижият, — къде си разрешавал загадки?
Прекалено уморен, за да продължи многословното заяждане, Бетингър махна към взривената патрулка.
— Значи нямате представа кой може да е направил това?
— Някой, който не обича ченгетата — поклати Пери укорително глава и погледна към Хуан. — Вече е забравил.
— Някакви конкретни идеи?
— Човек, който знае как да борави с ръчна граната.
Цигарата на Хуан проблесна.
— По всички правила.
— Имам идея — подхвърли Пери. — Защо не пуснеш съобщение, че се издирва човек с щифт от граната?
Бетингър обърна гръб на групичката.
— Младши разследващ Уилямс.
— Май се ядоса — отбеляза Пери, — макар че трудно можеш да кажеш.
— Нощно време е невъзможно.
Доминик се присъедини към своя партньор и двамата поеха към местопрестъплението. Дебели канадки и скиорски шапки пазеха от студа бял мъж и чернокожа жена, които разтоварваха фотографски принадлежности близо до патрулката.
— Познаваш ли ги? — попита Бетингър.
— Техниците криминалисти.
— Как се казват?
Доминик сви рамене.
— Женени са.
Детективът загледа как техниците започнаха да снимат взривената патрулка. Изкуствена дневна светлина освети празните очни кухини на онова, което доскоро беше Джането, а когато черната жена премести лампата, в устата на трупа проблеснаха парче метал и три зъба.
— Не те ли тревожи — попита Бетингър, — че екзекутират ченгета?
— Разбира се, че ме тревожи. Не помниш ли, че аз ти се обадих?
— Обзалагам се на стотачка, че Зволински ти е наредил да ми се обадиш.
— Както кажеш.
Детективът погледна през рамо. На петнайсетина метра от него Хуан и Пери слушаха тихите думи, които излизаха от устата на Такли.
— Няма голяма полза от твоите другарчета.
Доминик махна към труповете.
— Знаеш ли кои са тези момчета?
— Срещнах Джането, но не го познавах.
— А Дейв Стенли?
— Не съм го срещал.
— Точно така.
Едрият мъж кимна с бинтованата си глава и скръсти ръце. Той, изглежда, смяташе, че разговорът е приключил.
— Двама полицаи бяха екзекутирани и обезобразени — каза детективът. — Това е заплаха срещу всички нас и сега не е моментът ти и твоите другарчета да задържате информация и да си играете на клуб с ограничен достъп.
— Живееш в измислен свят — обяви партньорът му, — така че нека те светна.
— Моля, светни ме.
— Ти си ченге по стандартите на мястото, откъдето си дошъл — Аризона, нали? Някои места са далече и топли и там хората по цял ден пият леден чай. Аз съм от Виктъри и съм продукт на това място. Тук съм ченге от деветнайсет години и всяка от тях е като десетилетие на всяко друго място. Затова добре разбирам този град и познавах тези момчета. Джането държа реч на моята сватба. А ти… ти си аризонско ченге на излет. Ти си просто един турист. Мислиш, че знаеш, но нямаш и най-малка представа как стават тук нещата. Угаждам ти с тия глупости за Илейн Джеймс, но това тук е нещо съвсем различно.
— И какво е?
Доминик сви рамене.
— Има ли нещо общо с оня тип, когото вие с Такли сте пратили в спешното отделение? Себастиан Рамирес?