В долината на смъртта

— Един невероятен сюрприз! Артър е сред тях!

— Артър? Това не беше ли името на вашия изчезнал племенник?

— Да.

— Той да е тук?

— Виждам го ясно да седи до вожда.

— Извинете, сър. Човекът, когото имате предвид, е онзи негодяй Сонатака, за когото ви разказах.

— Не мога да повярвам. Това трябва да е Артър!

— Не се ли заблуждавате?

— Положително не. Категорично е той!

— Помислете, този човек не е пленник на марикопите! Той е свободен господар на действията си. Ако беше онзи, за когото го смятате, отдавна щеше да се е върнал по родните места.

— Би следвало да се очаква, но знае ли се какво му пречи? В тази страна се случват необясними неща. Артър е продал плантацията — независимо по каква причина — и сега не смее да се върне, срамува се да ми се мерне пред очите.

— Не мога да възприема мисълта, че притежателят на живачната мина в Долината на смъртта ви е роднина. Може би много скоро ще получим обяснението. Вижте… там идва един от червенокожите!

Действително, един марикопа приближаваше към къщата. В ръката си носеше ощавена в бяло кожа и я размахваше в знак, че идва с мирни намерения.

— Парламентьор! — каза Уилкинс. — Веднага ще разберем какво иска.

Винету, който също лежеше на платформата, се надигна.

— Пратеник на Желязната стрела. Нека белият ми брат Олд Файерхенд слезе при него! Той ще стори и каже онова, което е най-добре.

Огнената ръка тръгна. Уилкинс поклати учудено глава.

— Всъщност е моя работа да посрещна парламентьора.

— Да, но моят брат не знае какво иска пратеникът. И ако той желае бърз отговор, брат ми трябва веднага да реши и лесно би могъл да сгреши.

Олд Файерхенд нареди да отворят входната порта и излезе навън, тъй като марикопът даде със знак да се разбере, че не смее да дойде по-близо.

— Изпраща ме Желязната стрела. Червените мъже искат да приберат своите убити. Белите войни ще им разрешат.

— Не, няма да разрешим. Скалповете на марикопите принадлежат на апачите.

— Как стана, че тук има толкова много войни на чирикахуа?

— Тук са, за да ви посрещнат.

— Никой не знаеше, че идваме.

— Всички го знаехме. Аз самият бях сред вашия бивак, чух какво си Говори Желязната стрела със Сребърния мъж и после плених двамата му сина.

— Те са препуснали с конете си.

— Аз ги стегнах в ремъци и ги завързах върху конете им. Марикопите са деца, които си играят с ниш-юкнован. Те дори по време на боен поход не поставят стража при животните си.

— Ще убие ли белият ми брат синовете на вожда?

— Да.

Червенокожият се изплаши.

— Защо? Никой храбрец не убива някого, когото не е победил в битка.

— Аз ги плених и техният живот ми принадлежи. Мога да правя с тях каквото ми е угодно. Ако имаш още нещо да ми съобщиш, направи го накратко!

— Вождът на марикопите иска един разговор с Винету, главатарят на апачите.

— Къде да се състои?

— Тук, където сега стоим.

— Добре. Той ще го има този разговор. Може да вземе със себе си Сонатака и още един.

— Вождът на апачите също ли ще доведе хора със себе си?