Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Аз… аз пък си помислих, че ще е забавно… — каза Хагрид, доста притеснен, обръщайки се към Хърмаяни.
— Да, да, страшно забавно! — сопна се Малфой. — Какво остроумие само — да ни дава учебници, дето се опитват да ни откъснат ръцете!
— Млъкни, Малфой! — каза Хари съвсем спокойно.
Хагрид изглеждаше сломен, а Хари толкова искаше първият му час да е успешен…
— Ами тогаз… — започна Хагрид, сякаш загубил нишката на мислите си. — Щом имате вече магическите си книги, сега… сега ще ни трябват и магическите създания. Такааа… отивам да ги докарам. Чакайте ме тук…
Той се обърна и потъна в Забранената гора.
— Олеле, това училище отива по дяволите! — провикна се Малфой. — Такъв малоумник да преподава! Че татко ще припадне, като му кажа…
— Млъквай, Малфой! — повтори Хари.
— По-леко, Потър, че зад теб има диментор…
— Оооооой! — почти изписка Лавендър Браун и посочи към отсрещната страна на пасището.
Към тях препускаха дузина от най-чудатите създания, които Хари бе виждал някога. Телата, задните крака и опашките им бяха като на коне, а предните крака, крилата и главите — като на гигантски орли, със страховити стоманеносиви клюнове и огромни яркооранжеви очи. На предните си крака имаха нокти, дълги по петнайсетина сантиметра, които сигурно се впиваха смъртоносно. Всеки от зверовете беше с дебел кожен нашийник, на който бе прикрепена дълга верига, а другият й край бе в огромната ръка на Хагрид, който следваше тичешком създанията в пасището.
— Хайде, дий! — подвикваше им той, друсаше веригите и ги насочваше да се приближат до оградата, където се бяха наредили учениците.
Повечето от тях се поотдръпнаха малко, когато Хагрид върза създанията за оградата.
— Това са хипогрифи7! — викна Хагрид с цяло гърло и им се усмихна. — Красавци са, нали?
Хари като че ли започна да разбира какво имаше предвид Хагрид. След първия шок при вида на нещо като кон и птица едновременно му направи впечатление колко красиво блестят и се преливат от един цвят в друг перата и козината на хипогрифите от буреносно сиво и бронзово през пъстро — бежово като на дорестите коне до лъскаво кестеняво и мастилено черно.
— Такааа… — потри ръце Хагрид и огледа всички със сияеща усмивка. — Ако обичате да пристъпите… тъй… по-близичко…
Май че никой нямаше такова желание. Само Хари, Рон и Хърмаяни се приближиха предпазливо към оградата.
— Тъй… първата работа, дето трябва да знаете за хипогрифите е, че те са много горди — обясняваше Хагрид. — Лесно се обиждат тия създания. И през ум да не ви е минало да засегнете някой от тях, че ’сичко може да ви се случи.
Малфой, Краб и Гойл изобщо не слушаха. Те си шушнеха нещо и Хари имаше неприятното усещане, че се наговарят да провалят урока.
— Задължително чакайте хипогрифът да направи първата крачка — продължаваше Хагрид. — Той е много вежлив, да знаете. Приближавате се, покланяте се и чакате. Ако ви се поклони в отговор, може да го докоснете. Ако ли не, махайте се от очите му, че от тия нокти много боли! И тъй, кой иска да опита пръв?
Вместо отговор по-голямата част от класа отстъпи крачка назад. Дори Хари, Рон и Хърмаяни се колебаеха. Хипогрифите мятаха свирепи глави и разтърсваха мощните си крила. Явно никак не им харесваше, че са вързани.
— Няма ли желаещи? — попита ги Хагрид с умолителен тон.
— Аз ще опитам — каза Хари.
Зад гърба му се чу ахване, а Лавендър и Парвати му пошепнаха едновременно: „О, Хари, недей! Спомни си какво показаха чаените листенца?“
Хари се направи, че не чува, и се прехвърли през оградката на пасището.
— Смелчага си, Хари! — викна от радост Хагрид. — Хайде да видим как ще се разберете с Бъкбийк.
Той отвърза един от веригите, отдели един сив хипогриф от побратимите му и го освободи от кожения нашийник. Всички от класа от другата страна на оградата затаиха дъх. Малфой злонамерено присви очи.
— Спокойно, Хари — тихо каза Хагрид. — Сега го гледаш в очите и се стараеш да не мигаш, че хипогрифите не ти вярват, ако мигаш много-много…
Очите на Хари бързо се насълзиха, ала той не ги затвори. Бъкбийк бе извърнал голямата си удължена глава и гледаше изпитателно Хари с оранжевото си око.
— Ха така — каза Хагрид, — добре започваш… А сега се поклони…
Хари нямаше голямо желание да навежда голия си врат пред хипогрифа, но се подчини. Направи лек поклон и вдигна очи.
Хипогрифът не отместваше поглед от него. И не помръдваше.
7
Митическо същество — наполовина орел, наполовина кон. — Б.пр.