Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Лепреконите, ядосани от грубата игра срещу Мълет, излетяха като рояк блестящи стършели и изписаха „ХА-ХА-ХА“ във въздуха. Впилите от другата страна на игрището скочиха, бясно отметнаха назад коси и отново затанцуваха.
Като по команда Хари и момчетата от семейство Уизли запушиха ушите си с пръсти. Хърмаяни, която не го беше сторила, започна да дърпа Хари за ръката. Той се обърна да я погледне, тя нетърпеливо издърпа пръстите от ушите му и се засмя:
— Виж съдията!
Хари погледна към игрището. Хасан Мустафа се бе приземил точно пред танцуващите вийли и наистина се държеше доста странно. Той се перчеше с мускулите си и развълнувано си приглаждаше мустаците.
— Така не може! — провикна се Людо Багман, въпреки че гласът му прозвуча развеселено. — Някой да освести съдията!
Един медимаг се завтече по игрището, запушил с пръсти ушите си, и срита силно Мустафа по пищяла. Съдията се съвзе. През всевизора си Хари видя как той рязко се смути и закрещя на вийлите, които бяха спрели да танцуват и гледаха заплашително.
— Ако не греша, Мустафа се опитва да отпрати талисманите на българския национален отбор! — отново прозвуча гласът на Багман. — В този момент се случва нещо, каквото не сме наблюдавали досега… О, може да стане много неприятно!…
И наистина стана — българските биячи Волков и Вълчанов се приземиха от двете страни на Мустафа и започнаха яростно да спорят с него, сочейки лепреконите, които насмешливо бяха изписали „ХИ-ХИ-ХИ“. Но Мустафа не се впечатли от доводите на българите. Той размаха пръст във въздуха, като им сочеше да излетят, а когато те отказаха, изсвири два пъти кратко.
— Два наказателни удара за Ирландия! — изрева Багман, а българската агитка гневно го освирка. — Най-добре е Волков и Вълчанов да си яхнат метлите… и да излитат… Трой грабва куофъла…
Играта достигна невиждано досега ожесточение. Биячите от двата отбора действаха безмилостно. Волков и Вълчанов особено яростно размахваха бухалки, без да се интересуват дали удрят блъджъри или играчи, и ги отблъсваха грубо. Димитров се засили право срещу Моран, която стискаше куофъла, и едва не я събори от метлата.
— Фаул! — изрева в един глас ирландската агитка, изправила се рязко като огромна зелена вълна.
— Фаул! — проехтя и магически усиленият глас на Людо Багман. — Димитров ожулва Моран… Предумишлено летене за сблъсък!… Трябва да има наказателен удар… Да, ето го сигнала!
Лепреконите излетяха отново във въздуха и този път образуваха гигантска ръка, свита в неприличен жест, насочен към вийлите. И тогава вийлите направо побесняха. Те се стрелнаха над игрището и започнаха да сипят по лепреконите шепи огън. Хари ги огледа през всевизора и видя, че от предишната им красота няма и помен. Лицата им се източваха в островърхи птичи глави със свирепи човки, а от раменете им израстваха дълги люспести криле…
— Ето това, деца — гласът на господин Уизли успя да надвика тътена на тълпата под тях, — трябва да ви научи никога да не съдите по външния вид!
Магьосници от министерството се стекоха на терена да разтървават вийлите и лепреконите, но без особен успех. Междувременно битката на земята се оказа нищожна в сравнение с тази във въздуха. Хари вдигна всевизора си нагоре и установи, че куофълът преминава от ръка в ръка със скорост на куршум…
— Левски… Димитров… Моран… Трой… Мълет… Иванова… отново Моран… Моран… МОРАН ВКАРВА ГОЛ!
Но радостните възгласи на ирландската агитка бяха заглушени от крясъците на вийлите, свистенето на магическите пръчки на служителите на министерството и гневния ропот на българите. Играта бе възобновена незабавно. Куофълът бе у Левски, после у Димитров…
Ирландският бияч Куигли замахна мощно към преминаващия блъджър и го запрати с всичка сила към Крум, който не успя да се наведе достатъчно бързо. Блъджърът го удари силно в лицето.
Последва оглушително освиркване. Явно носът на Крум бе счупен, пръски кръв летяха във всички посоки, но Хасан Мустафа не изсвири. Той се бе разсеял и Хари не можеше да го упрекне. Една от вийлите го бе замерила с шепа огън и опашката на метлата му гореше.
На Хари му се искаше някой да разбере, че Крум е контузен. Макар че бе за отбора на Ирландия, той смяташе българина за най-впечатляващия играч на стадиона. Очевидно и Рон бе на същото мнение.
— Прекъсване! О, не, той не бива да играе така, вижте го…
— Вижте Линч! — изкрещя Хари.
Ирландският търсач рязко се понесе надолу и Хари бе убеден, че това не бе преследване в стил Вронски. Беше истинско…