Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— А, за дознанието — казах аз. — Къде ще предпочетете да се състои? Тук или в „Трите глигана?“
Мисис Акройд ме изгледа с увиснала челюст.
— Дознанието ли? — попита тя, жива картина на изумлението. — Но нима е нужно да има дознание?
Мистър Хемънд се поизкашля сухо и промърмори: „Неизбежно. При обстоятелствата“ — на два кратки залпа.
— Ала д-р Шепърд сигурно може да нареди така работата, че…
— Способността ми да нареждам има граници — казах сухо.
— Ако смъртта му е била резултат на злополука…
— Той е бил убит, мисис Акройд — заявих неумолимо.
Тя нададе тих писък.
— Никаква хипотеза за злополука не би издържала нито за миг на критика.
Мисис Акройд ме гледаше отчаяно. Глупавият й страх от неприятности — на това отдавах държането й — ме дразнеше.
— Ако се състои дознание, аз… нали няма да има нужда да отговарям на въпроси и други неща?
— Не зная какво ще бъде нужно — отговорих аз. — Мисля, че мистър Реймънд ще ви избави от тази тежест, Той знае всички обстоятелства и може да даде формални показания за установяването на самоличността.
Адвокатът потвърди съгласието си с къс поклон.
— Мисля, че в същност няма нищо страшно, мисис Акройд каза той. — Ще ви бъдат спестени всякакви неприятности. А, като става дума за пари: имате ли всичко, от което се нуждаете в момента? Искам да кажа — добави той, когато тя го погледна въпросително — налични пари. В брой, знаете. Ако нямате, мога да наредя да ви дадат сумата, от която се нуждаете.
— Няма да е зле — обади се Реймънд, който стоеше наблизо. — Вчера мистър Акройд осребри един чек за сто лири стерлинги.
— Сто лири стерлинги?!
— Да. За заплати и други разходи, които трябваше да се платят днес. В момента сумата е още непокътната.
— Къде са тези пари? В бюрото му ли?
— Не, той държеше наличните си пари винаги в спалнята си. По-точно в една стара кутия за яки. Смешно хрумване, нали?
— Според мене — каза адвокатът, — преди да съм си отишъл, трябва да се уверим, че парите са там.
— Разбира се — съгласи се секретарят. — Ей сега ще ви заведа горе… Ох, забравих! Вратата е заключена.
Запитан, Паркър ни осведоми, че инспектор Реглън бил в стаята на домоуправителката, където й задавал някои допълнителни въпроси. Няколко минути по-късно инспекторът се присъедини към групата в хола, носейки със себе си ключа. Той отключи вратата, а ние минахме във вестибюла и се заизкачвахме по малката стълба. На горния край на стълбата вратата за спалнята на Акройд стоеше отворена. Вътре в стаята беше тъмно, завесите бяха спуснати, а леглото — приготвено за спане, точно както бе оставено снощи. Инспекторът дръпна завесите, пропускайки слънчевата светлина, а Джофри Реймънд се приближи до горното чекмедже на едно писалище от червено дърво.
— Да държи парите си така: в незаключено чекмедже! Помислете си само! — възкликна инспекторът.
Секретарят се поизчерви.
— Мистър Акройд имаше пълна вяра в почтеността на всички слуги — каза той разпалено.
— Аха, тъй значи — промърмори инспекторът бързо.
Реймънд отвори чекмеджето, измъкна от дъното му една кръгла кожена кутия за яки и като я отвори, извади дебела кесия.
— Ето парите — рече той, като издърпа една дебела пачка банкноти. — Уверен съм, че ще намерите стоте лири непобутнати, защото мистър Акройд ги сложи в кутията в мое присъствие снощи, когато се обличаше за вечеря, и, разбира се, никой не ги е пипал оттогава.
Мистър Хемънд взе пачката от ръцете му и преброи банкнотите. После вдигна рязко глава.
— Сто лири стерлинги, казахте. Но тука са само шестдесет.
Реймънд го изгледа уплашено.
— Невъзможно! — извика той, като подскочи напред, грабна банкнотите от ръката на Хемънд и ги преброи гласно.
Мистър Хемънд беше прав. Общата сума възлизаше на шестдесет лири.
— Но… не мога да проумея това — извика секретарят изумен.
Поаро зададе въпрос:
— Видяхте ли мистър Акройд да прибира тези пари снощи, когато се обличаше за вечеря? Сигурен ли сте, че вече не се е разплатил с част от тях?
— Сигурен съм. Даже каза: „Не искам да вземам със себе си на вечерята сто лири. Много са обемисти.“
— Тогава работата е много проста — забеляза Поаро. — Или снощи е похарчил четиридесет лири, или те са откраднати.
— С една дума до това именно се свежда работата — съгласи се инспекторът. Той се обърна към мисис Акройд: — Кой от прислугата може да е идвал тук снощи?
— Предполагам — домашната прислужница, за да приготви леглото.
— Що за човек е тя? Какво знаете за нея?