Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Но когато стигат до политическите въпроси и Фахр ел-Мулк моли Мохамед да изпрати армия, която да освободи Триполи, султанът, разказва с насмешка Ибн ал-Каланиси, заповяда на неколцина от главните си емири да заминат с Фахр ел-Мулк, за да му помогнат да отблъсне враговете, обсадили града му. Той нареди наказателният отряд да спре за малко в Мосул, за да го изтръгне от ръцете на Джауали и щом направи това, да отиде в Триполи.
Фахр ел-Мулк е поразен. Положението в Мосул е толкова заплетено, че ще са нужни години, за да бъде оправено. Но което е по-важно, градът се намира северно от Багдад, докато Триполи лежи съвсем на запад. Ако армията направи подобно отклонение, тя никога няма да стигне навреме, за да спаси столицата му. Триполи може да падне днес или утре, настоява той. Но султанът не иска да чуе. Интересите на селджукската империя изискват да се реши с предимство въпросът с Мосул. Кадията напразно опитва различни начини, като например да подкупи със злато някои от съветниците на монарха, нищо не помага — армията ще иде първо в Мосул. Когато след четири месеца Фахр ел-Мулк поема по обратния път, всичко става без излишни церемонии. Убеден е, че няма да може да запази града. Онова, което все още не знае, е, че вече го е загубил.
Още при пристигането му в Дамаск през август 1108 година му съобщават тъжната новина. Деморализирани от твърде дългото му отсъствие, триполските първенци решили да поверят града на господаря на Египет, който обещал да го защитава срещу франджите. Ал-Афдал изпратил кораби с хранителни запаси, както и управител, който да поеме градските дела. Първото му задължение било да задържи семейството на Фахр ел-Мулк и верните му хора, да сложи ръка на хазната, мебелите и личните му вещи, както и да изпрати всичко това с кораб за Египет!
Докато везирът се разправя по този начин с нещастния кадия, франджите се готвят за последна атака срещу Триполи. Вождовете им пристигат един след друг под стените на обсадения град. Там е крал Балдуин Ерусалимски, господар на всички. Там са и Балдуин Едески и Танкред Антиохийски, които са се сдобрили по този повод. Там са и двама представители на семейството на Сен-Жил — ал-Сердани и синът на починалия граф, наричан от хронистите Ибн Сен-Жил, току-що пристигнал от родината си с десетки генуезки кораби. И двамата ламтят за Триполи, но кралят на Ерусалим ще ги накара да забравят раздорите. А Ибн Сен-Жил ще изчака края на битката, за да убие съперника си.
През март 1109 година всичко изглежда готово за съгласувано нападение по суша и вода. Триполци наблюдават със страх приготовленията, но не губят надежда. Нали ал-Афдал им е обещал да изпрати флота, много по-могъща от всички онези, които са виждали досега, снабдена с достатъчно храни, бойци и бойна техника, така че да издържи година?
Триполци са убедени, че генуезките кораби ще побягнат още щом фатимидската флота се появи на хоризонта. Остава все пак тя да пристигне навреме!
В началото на лятото, разказва Ибн ал-Каланиси, франджите нападнаха Триполи с всичка сила, като тикаха подвижните си кули към крепостните стени. Когато хората от града видяха какви яростни атаки трябва да отбиват, загубиха смелост, защото разбраха, че гибелта им е неминуема. Хранителните запаси бяха изчерпани, а египетската флота се бавеше. По Божия воля ветровете не бяха попътни, а Бог решава сетнините на света. Франджите удвоиха усилията си и превзеха града с ожесточение на 12 юли 1109 година. След две хиляди дни съпротива градът на златарството и библиотеките, на безстрашните мореплаватели и образованите кадии е разрушен от западните воини. Сто хилядите тома на Дар-ел-Илм са разграбени и после изпепелени, за да бъдат унищожени „безбожните“ писания. Според летописеца от Дамаск, франджите решиха една трета от града да бъде даден на генуезците, а другите две трети на сина на Сен-Жил. За крал Балдуин бе заделено всичко, което му се понрави. Повечето жители са продадени в робство, останалите са лишени от имот и пропъдени. Мнозина ще се насочат към пристанищния град Тир. Фахр ел-Мулк ще завърши живота си в околностите на Дамаск.