Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Ей там, в храстите.
— И какъв е тоя дух?
Той ме погледна озадачено и отвърна рязко:
— А колко вида има?
И двамата се разсмяхме. Задавах въпроси само от безпокойство.
— По здрач ще се появи — каза той. — Просто трябва да почакаме.
Останах безмълвен. Въпросите ми се бяха свършили.
— По това време трябва да продължаваме да говорим — каза той. — Човешкият глас привлича духовете. Сега там се спотайва един. Ние му се показваме, затова продължавай да говориш.
Изпитвах идиотско усещане за празнота. Не можех да измисля нищо, което да кажа. Той се разсмя и ме потупа по гърба.
— Ама и ти си един чудак — каза той. — Когато трябва да говориш, си глътваш езика. Хайде, разтракай ченето.
Той смешно затрака с ченета, като отваряше и затваряше свръх-скоростно устата си.
— Отсега нататък ще говорим за някои неща само на места, където витаят сили — продължи той. — Довел съм те тук, защото това е първото ти изпитание. Това е място на сили и тук може да говорим само за сили.
— Аз наистина не зная какво означава сила — казах аз.
— Силата е нещо, свързано с воина — каза той. — Отначало тя е нещо невероятно, нещо абстрактно; трудно е дори да се мисли за нея. Ето така става и с теб сега. После силата става сериозна работа; човек може да не я притежава, може дори да не разбира, че тя въобще съществува, но все пак знае, че има нещо — нещо, което преди не се е забелязвало. След това силата се проявява като нещо, което идва при нас без да можем да го контролираме. Не ми е възможно да ти кажа как идва, нито какво точно представлява. Тя е нищо и все пак прави така, че пред очите ти да станат чудеса. Най-после силата е нещо само по себе си, нещо, което направлява действията ни и все пак се подчинява на нашите заповеди.
Настъпи кратка пауза. Дон Хуан ме попита дали съм разбрал. Когато казах, че съм разбрал, усетих, че ставам смешен. Той като че ли забеляза слисването ми и се захили.
— Сега ще те науча, ей тук, на първите стъпки към силата — каза той, сякаш ми диктуваше писмо. — Ще те науча как да „започнеш сънуването“.
Погледна ме и отново ме попита дали зная какво иска да каже. Не знаех. Едва успявах да следя думите му. Той обясни, че „да се започне сънуването“ означавало да притежаваш точен и прагматичен контрол над общата ситуация на един сън, сравним с контрола, който човек упражнява над всеки свой избор в пустинята, като например да изкачи хълм или да остане на сянка в някой речен каньон.
— Трябва да започнеш с нещо много просто — каза той. — Тази нощ в съня си трябва да погледнеш ръцете си.
Разсмях се високо. Тонът му беше тъй равен, сякаш ми казваше, да направя нещо най-банално.
— Защо се смееш? — попита той учуден.
— Как да гледам ръцете си насън?
— Много просто, насочваш поглед ей така.
Наведе се напред и се вторачи в ръцете си с отворена уста. Постъпката му беше толкова комична, че аз се засмях.
— Сериозно, как можеш да си помислиш, че ще го направя? — попитах аз.
— Точно както ти казвам — сопна се той. — Можеш естествено да гледаш каквото си искаш, дявол да го вземе — и пръстите на краката си, и корема си, и човката си, ако щеш. Казах ръцете, защото на мен ми беше най-лесно тях да гледам. Не мисли, че се шегувам. Сънуването е също тъй сериозно, както виждането или умирането, или всичко друго в този страшен, тайнствен свят. Мисли за това като за нещо забавно. Представи си всички невероятни неща, които можеш да постигнеш. Човек, който е тръгнал по дирите на силата, почти няма граници в своето сънуване.
Помолих го да ми даде някои ориентири.
— Няма ориентири — каза той. — Просто гледай ръцете си.
— Сигурно има още какво да ми кажеш — настоях аз.
Той разтърси глава, присви очи и замята бързи погледи към мен.
— Всеки от нас е различен — каза той накрая. — Това, което ти наричаш ориентири, е навярно само онова, което аз правех, когато се учех. Ние не сме еднакви; няма дори сянка на прилика.
— Може би каквото и да кажеш, ще ми бъде в помощ.
— По-просто за теб ще бъде само да започнеш да си гледаш ръцете.
Той като че се бе заел да организира мислите си и заклати глава нагоре и надолу.
— Всеки път, когато погледнеш нещо в сънищата си, то променя форма — каза той след дълго мълчание. — Номерът да се научиш как да започнеш сънуването очевидно не е само да гледаш нещата, но и да задържаш погледа си. Сънуването е истинско, когато човек успее да види всичко на фокус. После няма разлика между това, което правиш, когато спиш, и което правиш, когато не спиш. Разбираш ли ме?
Признах, че дори да съм разбрал какво е казал, аз съм неспособен да приема схващанията му. Обърнах му внимание, че в един цивилизован свят съществуват десетки хора, които имат измамни представи и не могат да различат онова, което става в един реален свят, и онова, което става във въображението им. Казах, че такива хора без съмнение са душевно болни и че моето смущение нараства винаги, когато той ми препоръчва да се държа като луд.