Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Бях оставил бележниците си в колата. Дон Хуан се върна при колата, грижливо извади чантата ми и я донесе при мен.
Попита дали нося чантата си и когато ходя пеш. Казах, че я нося.
— Това е лудост — заяви той. — Казвал съм ти да не носиш нищо в ръцете си, когато вървиш. Вземи си раница.
Изсмях се. Представих си как нося своите бележки в раница и ми се стори абсурдно. Казах, че обикновено съм облечен в костюм и би изглеждало ужасно смешно да сложа раница върху костюм от три части.
— Ще си сложиш сакото над раницата — каза той. — По-добре хората да смятат, че си гърбав, отколкото да се съсипваш, като носиш това навсякъде.
Той ме накара да извадя бележник и да го запиша. Сякаш полагаше нарочни усилия да се отпусна.
Отново му се оплаках, че се чувствам физически отпаднал и някак особено нещастен.
Дон Хуан се засмя и каза:
— Започваш да се учиш.
След това проведохме дълъг разговор. Той каза, че Мескалито, като ме е оставил да си поиграя с него, ме определил за „избраник“ и че, макар и смутен от предзнаменованието поради това, че не съм индианец, щял да ми предаде някаква тайна. Каза, че самият той си имал „благодетел“, който го научил как да стане „човек на знанието“.
Усетих, че ще се случи нещо страшно. Разкритието, че аз бях неговият избраник, плюс безспорно странното му поведение и опустошителният ефект на пейота върху мен създаваха някакво състояние на непоносимо притеснение и нерешителност. Но дон Хуан не обърна внимание на чувствата ми и ми препоръча да мисля само за чудото, че Мескалито си е играл с мен.
— Не мисли за нищо друго — каза той. — Останалото само ще дойде при теб.
Той стана, потупа ме леко по главата и каза много тихо:
— Ще те науча как да станеш воин, също както те научих да ловуваш. Трябва да те предупредя обаче, че да се учиш да ловуваш не означава, че си станал ловец, затова и след като се научиш как се става воин, не означава, че вече си воин.
Изпитах някакво чувство на разочарование, физически смут, който граничеше с горест. Оплаках се от ярките сънища и кошмари. Той сякаш размисли и пак седна.
— Тези сънища са страшно причудливи — казах аз.
— Ти винаги си сънувал причудливи сънища — рязко отвърна той.
— Казвам ти, че този път те наистина са по-причудливи откогато и да било.
— Хич да не те е грижа. Това са само сънища. Като сънищата на всеки човек и те нямат сила. Защо тогава ще се тревожиш или ще ми разправяш за тях?
— Те ме терзаят, дон Хуан. Не мога ли някак да ги спра?
— Не. Остави ги да отминат — каза той. — А сега е време да станеш достъпен за силата и ще започнеш тъкмо с това: да се оправяш със сънуването.
Тонът на гласа му, когато каза „сънуването“, ме накара да си помисля, че придава на думата някакъв особен смисъл. Чудех се какъв по-правилен въпрос да му задам, когато той отново заговори.
— Никога не съм ти разказвал за сънуването, защото досега се грижех само да те науча как да станеш ловец — каза той. — Ловецът не се интересува от нещата, свързани със силата, затова и сънищата му са само сънища. Могат да бъдат болезнени, но не са сънуване.
— От друга страна, един воин търси силата, а един от пътищата към силата е сънуването. С една дума, разликата между ловеца и воина е тази, че воинът се стреми към силата, докато ловецът не знае нищо или много малко знае за нея. Не сме ние, които ще кажем кой може да бъде воин и кой ловец. Това е във властта на силите, които направляват хората. Затова и твоята игра с Мескалито беше толкова важен знак. Тъкмо тия сили те насочиха към мен; те те заведоха до оная автогара, нали помниш? Някакъв палячо те доведе при мен. Съвършено предзнаменование — да те избере някакъв палячо. И така, аз те научих как да станеш ловец. После и другото чудесно предзнаменование — самият Мескалито да си играе с теб. Разбираш ли какво искам да кажа?
Прекаляваше с необичайната си логика. Думите му ме караха да си представям как се предавам във властта на нещо странно и непознато — нещо, за което не съм се спазарявал и за което не съм и предполагал, че съществува, дори и в най-необузданите си фантазии.
— И какво предлагаш да направя? — попитах аз.
— Да станеш достъпен за силите, да се оправяш със сънищата си — отговори той. — Ти ги наричаш сънища, защото нямаш никаква сила. Воинът, като мъж, който търси сила, не ги нарича сънища, нарича ги реалност.
— Искаш да кажеш, че за него сънищата са като действителността?
— Той не взема нищо за нещо друго. Това, което ти наричаш сънища, за един воин е действителност. Трябва да разбереш, че воинът не е глупав. Воинът е безупречен ловец, който гони силата; той не е пиян, нито луд и няма време, нито настроение да мами и да се самозалъгва, да прави погрешни ходове. Твърде високо се плаща за тези неща. Залогът за това е оскъдният му, праведен живот, за който му е било нужно дълго време, за да се стегне, укрепи и усъвършенства. Той няма намерение да захвърли всичко заради някакви си глупави недомислия, да взема нещо за нещо друго. Сънуването е истина за воина, защото в него той може да действа според волята си, може да избира и отхвърля, може да отбира измежду няколко неща онези, които водят към силата, и тогава може да ги овладее и използва, докато в обикновения сън той не може да действа според волята си.