Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Значи, искаш ла кажеш, че сънуването е истинско?
— Разбира се, че е истинско.
— Истинско като това, което правим сега?
— Щом искаш да сравняваш нещата, мога да ти кажа, че може би е по-истинско. В сънуването ти притежаваш сила; можеш да промениш нещата: можеш да откриваш безброй скрити факти, можеш да управляваш каквото поискаш.
До известно ниво размишленията на дон Хуан винаги ми бяха харесвали. Лесно можех да разбера защо той обича мисълта, че някой може да прави каквото поиска в своя сън, но не можех да го приема сериозно. Скокът беше твърде голям.
За момент се спогледахме. Твърденията му бяха налудничави и все пак, доколкото се простираха познанията ми, той беше един от най-уравновесените хора, които познавах.
Казах му как не мога да повярвам, че приема сънищата за действителност. Той се изкиска, сякаш знаеше колко неустойчива е вярата ми, после стана, без да изрече нито дума, и влезе в къщата.
Дълго време седях в унес, докато той не ме повика от задната част на къщата. Беше сварил царевична каша и ми подаде една купичка.
Попитах го какво става, когато човек е буден. Исках да разбера дали го нарича по някакъв начин. Но той не разбра или не пожела да отговори.
— Какво наричаш това, което правим сега! — попитах аз, искайки да кажа, че това, което правим сега, е действителност, за разлика от сънищата.
— Аз го наричам хранене — каза той, сдържайки смеха си.
— Аз го наричам действителност — казах аз. — Защото ние наистина се храним.
— И сънуването е действително — отвърна той с кикот. — И ловуването, и ходенето, и смеенето.
Не продължих да споря. Не можех обаче, дори да исках, да приема аргументите му. Той сякаш бе доволен от моето отчаяние.
Щом свършихме с яденето, той подхвърли, че ще походим, но няма да скитаме без цел из чапарала като преди.
— Този път ще бъде различно — каза той. — Отсега нататък ще ходим на места, където има сила; ще се научиш как да ставаш достъпен за силата.
Отново изразих вълнението си. Казах, че не съм свикнал с такива натоварвания.
— Хайде стига, какви са тия глупави страхове — каза той ниско, потупа ме по гърба и се усмихна снизходително. — Толкова съм се грижил за твоя ловен дух. Ти обичаш да скиташ с мен из тази красива природа. Много късно е да се отказваш.
И закрачи през сухите треви. Направи ми знак с глава да го последвам. Бих могъл да се върна до колата и да си отида, само че обичах да скитам заедно с него из тази красива пустош. Харесваше ми вълнението, което изпитвах единствено в неговата компания, харесваше ми този наистина страшен, тайнствен и все пак красив свят. Както казваше той, бях „вързан“.
Дон Хуан ме поведе към възвишенията на изток. Вървяхме дълго. Беше горещ ден; жегата обаче, която друг път би била непоносима за мен, сега някак не се усещаше.
Спускахме се продължително по един речен каньон, когато дон Хуан спря и седна в сянката на някакви големи канари. Извадих бисквити от раницата си, но той ми каза да не се занимавам с тях.
Каза, че трябва да седна на някое изпъкнало място. Посочи ми един отделен, почти объл камък, на три-четири метра от нас, и ми помогна да се покача отгоре. Помислих, че и той ще седне, но вместо това той се изкачи само донякъде, за да ми подаде няколко късчета сухо месо. Каза ми с крайно сериозен израз, че това е силно месо, трябва да се дъвче много бавно и не бива да се смесва с никаква друга храна. После се върна на сенчестото място и седна, облегнат на камъка. Изглеждаше отпуснат, почти заспал. Остана в това положение, докато свърших да ям. После изправи гръб и изви глава надясно. Сякаш внимателно слушаше. На два-три пъти хвърли поглед към мен, стана отривисто и заоглежда околността, както би направил някой ловец. Автоматично замръзнах на място и само задвижих очи, за да проследя движенията му. Той пристъпи много внимателно зад едни скали, сякаш очакваше да дойде някакъв дивеч в местността, където се намирахме. Чак тогава разбрах, че стоим в заоблен, подобен на залив завой на каньона, ограден наоколо с канари от пясъчник.