Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Определено не познавах никого, когото да попитам.
Не бях нито достатъчно висока, нито достатъчно слаба, за да сложа впити еластични дрехи като тези, които Даян носеше.
В крайна сметка, извадих една рокля от дъното на гардероба, за която рядко намирах поводи да облека. Беше за специална среща, ако искам да привлека вниманието на този, с когото излизам. Беше бяла, вталена, без ръкави и с дълбоко деколте. Платът бе осеян тук-там със светлочервени цветя с дълги зелени дръжки. Подчертаваше тена и гърдите ми. Носех червени обеци и предизвикателни червени обувки с висок ток. Имах малка червена сламена дамска чанта. Сложих си лек грим и оставих чупливата си коса пусната.
Когато излязох от стаята си, баба ококори очи.
— Съкровище, изглеждаш прекрасно — каза тя. — Няма ли да ти е малко студено с тази рокля?
Усмихнах й се.
— Не, бабо, не мисля. Доста е топло навън.
— Не искаш ли да облечеш един хубав бял пуловер отгоре?
— Ни най-малко — разсмях се.
Бях изтласкала мисълта за останалите вампири толкова назад в съзнанието си, че да изглеждам секси, беше отново добра идея. Бях много развълнувана, че имам среща, макар аз да бях тази, която покани Бил, а и излизането ни всъщност бе по-скоро, с цел да разберем някои неща. Опитах се да забравя и това и да се забавлявам.
Сам ми се обади да ми каже, че чекът със заплатата ми е готов. Попита дали ще мина да го взема, както обикновено правех, ако нямаше да съм на работа следващия ден.
На път за бара се чувствах леко напрегната, че щях да се появя там облечена за излизане.
Но когато влязох, бях поласкана от тишината на слисване, която се възцари. Сам беше с гръб към мен, но Лафайет гледаше през бюфета. Рене и Джей Би бяха на бара. За съжаление там беше и брат ми, чиито очи се ококориха, когато се обърна да види какво толкова зяпа Рене.
— Момиче, изглеждаш страхотно! — извика възторжено Лафайет. — Откъде намери тая рокля?
— О, много е стара — отвърнах шеговито и той се разсмя.
Сам се обърна да види по какво се отплесва Лафайет и също облещи очи.
— Боже господи! — прошепна.
Приближих, за да поискам чека. Чувствах се страшно стегната.
— Ела в офиса, Суки — каза Сам и аз го последвах в малкия му кабинет, намиращ се непосредствено до склада.
Рене ме прегърна леко по пътя, а Джей Би ме целуна по бузата.
Сам затършува из купа документи върху бюрото и най-после откри чека ми. Но не ми го подаде.
— Специална вечер? — попита почти с неохота.
— Имам среща — отвърнах, опитвайки се да звуча делово.
— Изглеждаш страхотно — каза Сам и забелязах, че преглътна. Очите му пламтяха.
— Благодаря. А, Сам, може ли да си получа чека?
— Разбира се. — Подаде ми го и аз го пъхнах в чантата си.
— Довиждане.
— Довиждане.
Вместо да ми даде знак да изляза обаче, той се приближи и вдиша въздуха около мен. Наведе лице до шията ми и пое дъх. Притвори за миг прекрасните си сини очи, като да почувства аромата ми. Усетих нежния му топъл дъх върху голата си кожа.
Излязох от стаята и си тръгнах от бара, учудена и заинтригувана от поведението му.
Когато се прибрах у дома, видях някаква странна кола, спряна пред къщи — черен кадилак. Беше лъсната като стъкло. Колата на Бил! Откъде вземаха пари, за да си позволяват подобни коли? Поклащайки глава, се качих по стълбите на верандата и влязох вкъщи. Бил, който седеше на дивана и говореше с баба, се обърна в очакване. Баба се бе подпряла с една ръка на стар тапициран фотьойл.
По погледа му разбрах, че съм прекалила и той е истински ядосан. Лицето му направо замръзна. А очите му се отвориха широко. Пръстите му се свиха, сякаш стиска нещо.
— Това добре ли е? — попитах развълнувано. Усетих, че се изчервявам.
— Да — отвърна той най-после. Но забавянето на отговора му бе достатъчно дълго, за да възмути баба ми.
— Всеки, който има поне малко здрав разум в главата си, няма как да не признае, че Суки е едно от най-красивите момичета в околността — рече тя с привидно весел тон, който звучеше студено като лед.
— О, да — съгласи се той, но гласът му бе някак равен.