Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
— Значи тук има римляни? Не очаквах. Но след като са тук, нищо не мога да направя. Дори ако знаех, не бих могъл да им попреча да дойдат.
— За римляните лъжеш — каза огърът. — Не, прибери меча в ножницата. Не е необходимо да се бием. Но съм сигурен, че си знаел за римляните още преди да дойдат тук. Не си могъл да ги спреш, но съм сигурен, че си знаел за тях. И подозирам, че идването ви тук не е само заради твоя вуйчо, макар че аз не бих ви възложил тази задача. Но в името на мира не прави нищо, с което да ни раздразниш. Единствено това искам от теб.
— Разбирам, че всъщност ти си добронамерен — каза Харкорт. — И тъй като знаеш името ми, за мен ще бъде чест да науча твоето.
— Официалното ми име е толкова претенциозно и сложно, че чак е смешно. За познатите ми съм Агард.
— Благодаря ти, че ми каза името си — рече Харкорт. — След имената на приятелите, струва ми се, най-важно е да се знаят имената на враговете.
— Разбира се, ние не можем да разговаряме като приятели — каза огърът, — но можем да постъпим, поне за момента, като честни джентълмени. Дойдох да ти кажа, че знаем за вас и ще ви следим. Ако не нарушавате много силно границата на приличието, няма да ви сторим нищо лошо. Или, по-скоро, може би трябва да кажа, че ще направя всичко възможно, за да не ви се случи нищо лошо. Точно сега последното нещо, от което се нуждая, е събитие, което да раздразни апетита на нашите младоци. Ще съм много доволен, ако успеем да изкараме оттук тези досадни римляни без кръвопролития. На север и на изток ни застрашават варварите, така че бих желал бързо да се отърва от римляните, които ни притискат от юг. Ако избием вас четиримата, това ще разгорещи страстите на невъздържаните младоци.
— Значи си дошъл да ни предупредиш да напуснем страната, така ли?
— За да бъда напълно откровен с теб, ще ти призная, че ще ви бъда много признателен, ако си вдигнете багажа и се махнете. Но предполагам, че няма да мога да ви убедя.
— Е, ти разбираш, че става дума за собствения ми вуйчо — отвърна Харкорт. — Много го уважавам.
— Тогава бързо го намерете и се махайте. Заради мен и заради самите вас свършете това колкото се може по благоразумно. И без вас си имаме достатъчно проблеми. Дръжте се по на юг от римския път. Не изкушавайте съдбата. И не стойте много дълго.
— Такова е и нашето намерение — отвърна Харкорт. — Да не стоим много дълго. До няколко дни или ще научим нещо за вуйчо ми, или няма. И в двата случая скоро ще си отидем.
— Е, тогава, щом се разбрахме, аз си тръгвам — каза огърът. — Вие разбирате, че тази визита не е израз на добра воля от моя страна. Върша я изключително от егоистични съображения. Искам в страната ми да има мир, така че да няма големи кланета на римляни; не желаем да имаме за враг зад гърба си Римската империя. А ти можеш да благодариш на политиците, че ти спасиха кожата.
— Всичко това ми е известно — отвърна Харкорт. — И се надявам, макар че тази размяна на мнения ми хареса, да не да се срещнем отново.
— Аз също — призна огърът. — Искрено се надявам.
Той стана, обърна се бавно и се затътри нагоре по хълма. Четиримата гледаха подире му, докато не се изгуби в гъсталака.
— Каква точно беше целта на всичко това? — попита абатът.
— Не съм сигурен — отговори Харкорт. — Ние винаги бързаме да припишем на Злото лоши подбуди. Но в този конкретен случай съм склонен да вярвам в онова, което ни каза. Този огър е стар, може би висш държавник на своя народ. И е в затруднение. Има достатъчно неприятности на север и на изток, за да търси нови и на юг. Не знам дали ако се отнесат грубо с римляните, ще си създадат нови неприятности от юг. Бог ми е свидетел, че легионите не са онова, което бяха едно време, но никога не се знае каква е политиката на Рим. От друга страна, Империята гледа на Пустата земя като на буфер срещу вандалите, но както казах, никога не се знае…
— В едно сме сигурни — силите на Злото знаят за нас — каза Нъли. — Може би са ни следили през последните два дни. Ние сме само четирима. Ако са имали намерение да ни довършат, макар и с евентуални загуби можеха да ни убият когато си пожелаят.
— Играят си с нас на котка и мишка — обади се Йоланда. — Надсмиват ни се. Както са се надсмивали на стареца. Ако искаха да ни убият, щяха да дойдат и да го направят. Може би през последните три дни са можели да го направят, когато си пожелаят.
— Мисля, че е най-добре бързо да се махаме — каза абатът. — Те вероятно няма да се опитат да ни спрат. Но не съм съвсем сигурен, че трябва да постъпим така.
— Аз също — подкрепи го Харкорт. — Би трябвало да сме много изплашени и да побързаме да се махнем, но по някаква необяснима причина аз не съм изплашен. Но пък аз никога не съм бил достатъчно разумен.