Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
— Кои не те пуснаха? — попита абатът.
— Силите на Злото. Когато се опитах да избягам, те ме върнаха. Тогава намерих това място и се скрих. После реших да издигна стена от набожност и от молитви, която да защитава малодушното ми тяло и да пречисти душата ми.
— Отказал си се от по-нататъшни опити да се върнеш при собствения си народ? Крил си се тук?
— Не. Много пъти се опитвах да си тръгна и те винаги ме връщаха. Мислех, че съм се скрил, но те откриха, че съм тук, и всеки път, когато се опитвах да замина, ме връщаха. Понякога някой огър или трол, понякога харпия, друг път нещо друго. Никога не ме нараняваха; само ме връщаха. Играеха си с мен на котка и мишка. Кикотеха се, когато ме връщаха. Клякаха на върха на хълма и ми се надсмиваха. Само се надсмиваха — никога не се смееха високо. Никога не слизаха в клисурата, стояха си на върха на хълма. Понякога ги виждам, но не често; само чувам как се кикотят. Някой ден ще слязат тук и това ще бъде моят край. Когато им омръзне да играят на котка и мишка, ще дойдат и ще ме убият.
— Ти спомена, че си се опитал да издигнеш стена — стена от благочестие. Този бърборещ папагал беше ли част от опита ти да изградиш такава стена?
— Направих всичко, каквото можах. Работих с онова, с което разполагах.
— Обучил си папагала да казва „Бог да благослови душата ми“. Каква ти е ползата от това? Папагалът, ако се съди от това, което ни каза, е молил Бога не да благослови твоята душа, а неговата. „Душата ми“ казва той, а не „душата на моя приятел“, нито „душата на моя собственик“, нито „душата на този човек“. Би трябвало да разбереш, че това е смешно. Папагалът няма душа.
— Бях решил да го направя мой застъпник — каза мъжът. — Едвам успях да го науча на тези няколко думи, макар те да не изразяват точно онова, което исках. Според мен обаче Бог трябва да разбере.
— Господ да ми е на помощ! — възкликна поразен абатът. — Никога не бях чувал такова нещо.
— Очевидно старецът не е с всичкия си — каза Нъли. — На един нормален човек никога няма да му мине през ума да става мисионер в Царството на Злото. При езичници — да. Дори при неверници, защото съществува някаква надежда. Но при Злото — никога. Злото представлява всичко онова, което хората не са — били те християни, неверници или езичници.
— Може да съм луд — каза старецът, — но всеки си има своята лудост. Аз следвах собственото си прозрение. Нямам за какво да се покайвам.
— Заблуден и непокаял се — каза абатът. — Заблуден от толкова много неща и най-вече от това, че дори не разбира ясно какво е направил. Синко, ти ще трябва да отговаряш за много неща, ще пролееш много сълзи…
— Спри за минутка, Гай — каза Харкорт. — Къде остана християнското ти милосърдие? Този човек е един от онези хора, които имат най-голяма нужда от прошка. В него трябва да има нещо добро, па макар и то да е само куражът толкова години да се крие на това място.
— И освен това — намеси се Нъли, — той може да ни бъде от помощ. Какво ще кажеш, старче: ако ние помогнем на теб, ти ще ни помогнеш ли?
— На драго сърце — отвърна старецът, — но по какъв начин можете да помогнете на човек като мен?
— Ти каза, че не ти разрешават да напуснеш това място, че Злото не ти позволява да се махнеш оттук, че винаги, когато си се опитвал да си отидеш, те са те връщали. Е, сега можеш да дойдеш с нас. Ние ще ти осигурим защита и…
— Искаш да кажеш да се махна оттук?
— Точно това искам да кажа. Такова е и твоето желание. Ти си се опитвал да напуснеш…
— Единствено тук съм в безопасност — призна старецът. — Тук те не ме закачат. Наблюдават ме и ми се присмиват, и се подиграват, но не ми правят нищо лошо. Ако тръгна с вас, тази защита, на която се радвам тук, няма да я има. Нещо повече — ако тръгна с вас, ще привлека върху вас техния гняв и…
— Добре. Щом не искаш да напуснеш, ние можем да ти помогнем по друг начин. Младата дама, която пътува с нас, умее да обработва дърво. Тя може да направи зъбеца, който ти е необходим, за да се върти клетката. Ще го изработи бързо и майсторски.
— Това наистина ще ми помогне — съгласи се старецът.
— Аз мога и сам да го направя, но с много труд и не много хубав.
— В замяна — продължи Нъли — ти ще ни разкажеш за страната на запад. Ние пътуваме натам и почти нищо не знаем за нея.
— Не мога да направя това — поклати глава старецът. — Както ви казах, от много години не съм напускал тази клисура, не ми се разрешаваше да я напускам. Не знам какво ме заобикаля.
— Още една идея пропадна — каза Харкорт.
— Като с амбулантния търговец — допълни абатът. — Никой от тях не ни върши работа.