Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
— Въпреки това просто от съчувствие ще му изрежа зъбеца — каза Йоланда.
Нещо стана. Харкорт не го видя, но го разбра още в момента, в който стана. Останалите очевидно също го бяха разбрали. Мястото сякаш изведнъж се промени, настъпи някакво качествено различие, което допреди миг не съществуваше. Всичките, независимо какво вършеха, останаха като вцепенени; замлъкна всякакъв звук, върху тях легна тишина, сякаш бяха изолирани от света.
Това продължи само един миг — може би не повече от един удар на сърцето, със сигурност не повече от едно поемане на дъх, но каквото и да беше, то изигра страшен номер с времето, защото изглеждаше много по-продължително от един удар на сърцето или едно поемане на дъх. Старецът се окопити пръв, издаде някакъв звук, подскочи и побягна надолу по клисурата като обезумял.
Харкорт стисна дръжката на меча си и със звън го измъкна от ножницата.
— Прибери меча — каза огърът, без да спира да се тътрузи към тях. — Нямам никакви лоши намерения към теб. Не е необходимо да се нахвърляме един срещу друг.
Харкорт пъхна меча в ножницата, но не пусна дръжката. Огърът клекна срещу тях и каза:
— Хайде, нека да седнем и да поговорим разумно. При един открит разговор можем да намерим полза за всички нас. И кажи на онзи фанатик да свали тежкия си жезъл. — Той обърна глава към Нъли. — Ти единствен от всички имаш ум в главата си. Не посегна към брадвата. Дори красивата млада дама постави стрела на лъка.
— Сър огър — каза Нъли, — ако имаше нужда от моята брадва, щях да я забия в огромния ти търбух преди да преброиш до едно.
— Не се съмнявам — засмя се огърът. — Изобщо не се съмнявам. Слушал съм много истории за теб и за такива като теб.
Харкорт пристъпи напред и клекна срещу огъра. Чак сега видя, че огърът е стар. Отначало му се бе сторило, че е черен, но сега видя по раменете и гърдите му сиви косми. Зъбите, които се подаваха от горната му челюст, бяха пожълтели; лявата му ръка липсваше. Лакътят завършваше с тъп край, покрит с метална чашка, завързана за ръката. На здравата му ръка стърчаха триъгълни, остри като бръснач нокти, също жълти от старост.
— Аз съм Харкорт — каза Харкорт. — Живея на юг от реката.
— Знам кой си — каза огърът. — Никога няма да забравя лицето ти. Видях те преди седем години на стената на замъка. — Той вдигна осакатената си ръка. — На теб дължа това.
— Не си спомням — отвърна Харкорт. — Много от онова, което се случи, вече ми се губи. Повечето време бяхме обкръжени.
— Ние изобщо нямахме намерение да се бием — каза огърът. — Но не можехме да озаптим младоците си. И сега не можем.
— Говориш като миролюбиво същество.
— Не съм миролюбив — отвърна огърът. — Мразя теб и всички като теб с цялата омраза, която едно същество може да изпитва към друго. С най-голямо удоволствие бих ти разкъсал гърлото. Но благоразумието не ми разрешава да си направя това удоволствие.
— Аз и моите другари не те застрашаваме — каза Харкорт. — Тръгнали сме да изпълним една проста задача. Като си свършим работата, ще се върнем. Търсим вуйчо ми — най-глупавия човек на земята, който както научихме, по неизвестни за нас причини е влязъл в Пустата земя. Щом го намерим, ще се върнем у дома. Не желаем да се бием.
— Познаваме твоя вуйчо — каза огърът. — Много хитър човек. И досега не можем да разберем как ни се изплъзна. Мислех, че вече е минал отвъд реката. Той се замеси в нещо, което не беше негова работа. Надявам се, че вие, заради собствения си интерес, нямате такова намерение.
— Ни най-малко — излъга Харкорт. — Не знам и не искам да знам какво имаш предвид.
— Трябва да те предупредя съвсем официално — отвърна огърът, — че ако не си искрен, това ще бъде твоят край — не само за теб, но за всички вас — този лицемерно набожен абат, който се влачи с вас, атавистичното същество, което наричате Нъли, и дори девойката, която, разбирам, е наполовина от нашия свят и наполовина от вашия. Няма да проявим никаква милост, уверявам те. Ще разпръснем вътрешностите ви из пущинака.
— Заплашваш ни — каза Харкорт — и аз не мога да оставя това така. Ако имаш непреодолимо желание да разпръснеш вътрешностите ни из пущинака, с удоволствие ще ти предоставя тази възможност. Само ти и аз. Двамата.
— Не, не, добри ми приятелю. Това е последното нещо, което бих желал в момента. Защо толкова настояваш да се бием?
— Защото ти съвсем безцеремонно ни заплаши.
— Истината е — каза огърът, — че сте тук в доста неподходящ момент. По-лошо време не бихте могли да изберете. Из околностите скита глупава римска паплач. Тяхното присъствие тук предизвика силна нетърпимост към всички хора.