Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
Абатът вдигна ръка за благословия, измърмори нещо на латински, направи кръстен знак и помогна на човека да се изправи…
— Мислех си, че никога няма отново да се докосна до Светата църква — каза с разтреперан глас старецът. — Мислех си, че завинаги съм изгубен. Мислех, че съм изоставен.
— Господ Бог — каза абатът — никога не изоставя Своите чада.
— Но аз взех предпазни мерки — каза старецът. — Може би в най-дълбоко невежество. Импровизирах.
— Как си импровизирал, сине мой? — попита кротко абатът.
— О, нали имам папагал.
— Тук, в Пустата земя?
— Да, отче, папагал.
— Би ли ми показал какво представлява този папагал? Слушал съм много за тези птици, но никога не съм…
— Папагалът — обади се Нъли — е птица от джунглата. Среща се в южните страни. Пъстра е — в зелено и синьо, и червено и може, ако е обучена както трябва, да имитира човешка реч.
— Наистина е така — обади се старецът, — но се изисква много търпение и освен това има случаи, когато въпреки всичко не ще да проговори. Опитах се да го науча на „Отче наш“, но това се оказа извън неговите възможности и усилията ми пропаднаха. После опитах с „Аве Мария“, но и с това не успях. Можах да го науча само на „Бог да благослови душата ми“, но глупавата птица слива думите…
— „Бог да благослови душата ми!“ — възкликна абатът. — Искаш, да кажеш, че си научил птицата да казва „Бог да благослови душата ми“?
— Отче — каза умолително старецът, — това беше единственото, което успях да постигна. Опитах се да го науча на „Отче наш“ и „Аве Мария“, но…
— И с каква цел? — попита абатът.
— Как с каква цел? — учуди се старецът. — Мислех, че трябва да има някой, който да се застъпва за мен, и тъй като нямаше кой, реших, че това може да свърши и една птица. „Птицата — казах си — ще е по-добре от нищо.“ Не си ли съгласен, отче?
— Не съм много сигурен — каза строго абатът. — Щеше да е много по-добре, ако ти самичък…
— Но, отче, аз се моля. Редовно се моля. Моля се до изнемога.
— Тогава защо ти е птицата?
— Отче, трябва да ме разбереш. Мислех, че птицата ще ми осигури допълнителна подкрепа. А аз, тъй както съм обграден само от Зло, се нуждая от всяка допълнителна подкрепа, която мога да имам.
— Това в клетката птицата ли е? — попита Нъли.
— Да, добри ми господине, тя е.
— А защо в клетка? Ако я пуснеш на свобода, ще избяга, нали? И защо клетката виси над водното колело? Би могъл да и намериш по-добро място.
— За да разберете защо е там, трябва да знаете нещо, което ще ви кажа. Тази глупава птица казва „Бог да благослови душата ми“ само когато е увиснала на единствената пръчка в клетката с главата надолу.
— И защо е така?
— Наистина не знам, любезни господине. Знам само, е така. Не ми оставаше нищо друго, освен да намеря начин птицата периодически да се обръща с главата надолу. Тогава направих клетка с една пръчка в нея. После построих водното колело и прикачих клетката така, че когато колелото се върти, птицата да се преобръща с главата надолу.
— Но сега клетката не се върти — отбеляза Йоланда. — Колелото се върти, но не и клетката.
— Уви, това е, защото се счупи един зъбец на колелото, разцепи се на две. Тъкмо правех нов. Щом го направя, клетката отново ще започне да се върти.
— От колко време си тук? — попита Йоланда.
— Не мога да преброя годините. Когато дойдох, бях млад мъж.
— Птицата с теб ли дойде?
— Да, птицата дойде с мен. Двамата с нея сме тук много отдавна.
— Искаш да кажеш, че през всичките тези години птицата се е въртяла в клетката? Ти, старче, трябва да се срамуваш от себе си.
— Не, не през всичките години — възрази старецът. — Минаха много години, докато я науча да казва „Бог да благослови душата ми“. Преди да постигна това трябваше да я отуча от думите, които знаеше. Взех я от един моряк, а думите, на които той я беше научил, биха накарали дори и един як мъж да пребледнее.
— Не мога да разбера защо изобщо си дошъл тук — обади се Харкорт. — Никой човек със здрав разум не би дошъл в Пустата земя.
— Моля за извинение, благородни господине — отговори старецът, — но вие също сте дошли тук, нали?
— Нашият случай е съвсем различен — възрази абатът. — Има причина, поради която сме тук.
— Аз също имах причина. Представях си, че мога да стана мисионер в Царството на Злото. Казвах си, че имам издръжливост и способности да стана свят човек. Мислех си, че притежавам сила на духа на мъченик, че ако се наложи, мога да стана такъв.
— Но не си станал свят човек, не си стигнал до мъченичество.
— Оказах се слаб — каза старецът. — Не ми достигна мъжество. Не можах да издържа. Опитах се да напусна, да избягам, но те не ме пуснаха…