Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
През последните десетилетия стотици книги и студии се занимават с историята на фамилията Мицуи и с ролята, която тази фамилия играе в японската история през вековете.
Откриването на истината се затруднява от обстоятелството, че наследниците на самураите на Мицуи се придържат към заповедите на „фамилната конституция“ и не се изявяват открито на сцената на страната, както на Запад рокфелеровци, круповцп или ротшилдовци. Двестагодишната пълна изолация и живото влияние на старата традиция до днес не дават възможност ясно да проличат личните връзки между Мицуи и японската политика също така, както и между ИТТ и американското правителство. Само в отделни случаи може да се попадне на връзки, които водят до личности.
Така например японският външен министър Мацуока, един от организаторите на далекоизточните грабителски войни, е непосредствен агент на Мицуи. Принц Коное, министър-председател, чието правителство почти изцяло е съставено от хора на Мицуи, в самото начало на 40-те години осъществи преминаването на Япония към открития фашизъм. Или например съвсем сигурен агент на Мицуи е адмирал Сузуки, който през април 1945 г. застава начело па правителството и чрез неговите връзки сгромолясващата се Япония намери полесно пътя към американските тръстове.
Така че в историята на фамилията Мицуи има повече легенди, мъгла и мрак, отколкото при фамилиите на големите европейски и американски „барони-грабители“. Американският изследовател Джеймс С. Алън вярно отразява положението, когато пише: „В Америка властта на фамилиите Морган, Рокфелер, Дюпон и Мелън е грамадна, но те нямат възможност за такъв всеобщ контрол, както в Япония тръстовете, подобни на Мицуи.“
„ШЕЛ“ — ПЕТРОЛ В МИДЕНА ЧЕРУПКА
Стар магазин за редки предмети.
Детердинг излиза на сцената. Петролна женитба.
Съветският петрол. Раждането на картела.
Кавказката мечта. Векът на безличност.
В Лондон на юг от Темза, се издига небостъргачът на петролната компания „Шел“ — „Ройъл Дъч Шел“, от върха на който се открива изключителна гледка към английската столица. „Гледката“ и от тапицираните работни кабинети също не е за пренебрегване. След най-големия гигант на Рокфелеровата империя — „Стандард Ойл ъф Ню Джързи“, „Ройъл Дъч Шел“ заема второ място в редиците на големите петролни компании в света. В нея работят 174 хиляди души, тя има повече от 200 дъщерни предприятия, 74 рафинерии, 60 хиляди километра петролопроводи, а общият обем на флота за превозване на петрол е близо 20 милиона тона. Годишният оборот на „Ройъл Дъч Шел“ е към 18–20 милиарда долара, а чистият годишен доход възлиза на милиард и половина. От Венецуела до Малайзия и от Бруней до Съединените щати кладенците на десетки държави вливат земно масло в петролопроводите и танкерите на „Шел“.
Като проследим пътя на създаването на големите имущества, установяваме, че „Ройъл Дъч Шел“ е особено интересна тема. При раждането на имуществото и тук стоят способни, хитри и безмилостни пионери, по своему големи личности. Люшкането в борбата между монополите и редицата компромиси накрая преустроиха този колос така, че днес вече не може да се нарече компания на една, дори на две фамилии. Тъкмо на този преобразяващ процес се дължи разликата в историята на „Ройъл Дъч Шел“ и на предприятията, основани от „големите хищници“.
Във всеки случай началото на историята отговаря на „класическите“ правила.
Действието се развива в лондонския „Ист Енд“, където в седемдесетте години на миналия век един възрастен господин на име Самюъл Маркъс притежава специален магазин за редки и декоративни предмети. Забележително за магазинчето са кутиите, пълни с охлюви и миди, рамки за картини и декоративни предмети — в съответствие с викторианский вкус на епохата, Самюъл Маркъс и синът му в началото украсяват стоките с миди от британското крайбрежие. Търговията обаче с годините разцъфтява и се разраства. Търсят се все по-големи и по-разнообразни миди, които те доставят най-често от Индия, Индонезия, Китай и Япония. Така младият Самюъл Маркъс става пътуващ търговец на седеф и миди с много далекоизточни връзки. „Мида“ на английски е „шел“. Когато в края на седемдесетте години на миналия век Самюъл Маркъс основава предприятието под името компания „Шел“, то няма нищо общо с петрола. Петролът е включен в сделките няколко години по-късно, когато компанията „Шел“ т.е. компанията „Мидена черупка“, установява, че петролът, използван тогава предимно за осветление, предоставя огромни търговски възможности с Индия, Китай и Индонезия.