Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Когато „Шел“ започва да се занимава с петрол, той се сблъсква веднага с пословично упорития и безмилостен Рокфелер, с господаря на „Стандард Ойл“. В началото корабите на Маркъс превозват петрола на ротшилдовци и Нобел също така както продуктите на „Стандард“. По-късно обаче Рокфелер настоява корабите на Маркъс да превозват само неговите продукти. Това изискване е част от монополните планове на „Стандард“, но Маркъс решително се противопоставя на Рокфелер. Той прави много умен ход, насочва се към танкерите, които по това време са техническа новост. През 1892 г. е построен първият танкер „Шел“, който наричат „Мурекс“, научното латинско име на един охлюв. (Оттогава корабите на петролния флот на „Шел“ носят латинските имена на охлюви и миди.)
Така въоръжен, начело на петролната компания „Шел“, Самюъл Маркъс се опитва да води борбата с рокфелеровци. Навярно бързо и катастрофално щеше да пострада в тази битка, ако не намери съюзник в лицето на Хенри Детердинг, по-изобретателен, по-ловък и по-безмилостен грабител и от Рокфелер — който също така има неприятности със „Стандард Ойл“…
Хенри Детердинг се ражда през 1865 г. в холандския град Амстердам. Фамилията му произхожда от Лайден и според старите хроники някога през XVII век един Детердинг бил сред най-известните производители на лалета. Говори се, че дори прочутият владетел Вилхелм Орански купува от него няколко специални луковици. Потомците на производителя на лалета са по-малко щастливи. Фамилията загубва имуществото си и бащата на Хенри Детердинг е капитан на малък товарен кораб. Корабът пътува между остров Суматра и холандските пристанища. Младият Детердинг е на десет години, когато баща му умира и спестеното с труд имущество на фамилията се разпилява бързо.
На десетгодишна възраст Хенри Детердинг става чирак при един ротердамски фирмописец, по-късно е разносвач при един от агентите за обмяна на пари в ам-стердамското пристанище, след това е чиновник в тъмната канцелария на една малка холандска банка. В тази канцелария той продължава да се мъчи шест години, докато успява да стане счетоводител.
В 1888 г. Детердинг спечелва конкурса за прокурист в Холандското търговско-акционерно дружество, което по това време вече има значителни петролни интереси на територията на далекоизточните холандски колонии, днешна Индонезия. Детердинг става ръководител на клон на предприятието и е един от онези, които изпращат в хиляди бидони петрол в Китай. Така всъщност и той се сблъсква със „Стандард Ойл“, раздаваща лампи в Китай, която се стреми да завладее китайския пазар. Тогава, разбира се, Рокфелер не знае, че в света живее човек на име Хенри Детердинг. По-късно е принуден да запомни това име…
Две години след като Детердинг започва да действува в Далечния Изток, един от ръководителите на Холандското търговско акционерно дружество, Аугуст Кеслер, в рамките на компанията създава Кралската холандска петролна компания. Това име, преведено на английски, звучи така: „Ройъл Дъч Ойл Коу“. По начало целта на новата компания е да направи нови проучвания в островния свят, обещаващ голяма плячка, и така да разшири експлоатираните петролни територии. Освен това да намери пазар за увеличаващото се производство. Детердинг става ръководител на търговския отдел на новата компания, което значи, че той най-непосредствено се сблъсква с агентите на „Стандард Ойл“, когато поиска да сключи сделка. В началните търговски битки Детердинг се оказва безмилостен и упорит и скоро става главен инспектор на „Ройъл Дъч“. Когато Кеслер умира, в „деловото си завещание“ предлага на дирекционния съвет на компанията да изберат Детердинг за негов заместник.
„Стандард Ойл“, познавайки силите си, смята, че може да се сражава на няколко фронта, и започва офанзива едновременно и независимо една от друга срещу „Шел“ и „Ройъл Дъч“. Използва метода, който така успешно прилага вътре в Съединените щати, наречен политика на превземане отвътре. Прави опит да закупи на борсата пакета акции на „Ройъл Дъч“. Детердинг обаче проучва грижливо съдбата на принудените да се предадат десетки малки петролни фирми в Америка. В решителния момент той пуска милион и половина от така наречените „акции с предимство“. Разпределят ги между сигурни финансови съюзници, които гарантират, че няма да продадат акциите, на агентите на Рокфелер. Така предотвратяват първата маневра на „Стандард“
Детердинг знае, че това е само първото сблъскване, и търси съюзник срещу по-силния от него противник. Дори и да не знае — има кой да го предупреди. Лондонската банка Ротшилд навреме предава по „жицата“ на Маркъс, шефа на фирмата „Шел“, която превозва петрол от царска Русия, а също и на Детердинг. Предупреждават ги, че трябва да се съюзят, ако искат да издържат на силната власт на „Стандард Ойл“.