Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Питър тъкмо имаше среща с Ферейра, бразилския компютърен експерт, който отговаряше за надеждността на системата.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, но е по-добре да ви кажа това, когато сте двамата заедно.
Питър се ядоса, но отвърна достатъчно вежливо:
— Давай.
Джон Пол се опита да измисли обяснение за опита си да въведе шпионска операция в цялата компютърна система на Хегемонията, но не можа. Ето защо каза истината — че се опитва да шпионира Ахил, но не спомена какво възнамерява да прави с информацията.
Щом свърши, Питър и Ферейра се смееха — горчиво и иронично, но се смееха.
— Какво е толкова смешно?
— Татко — каза Питър, — не ти ли хрумна, че ние имаме софтуеър на системата, който върши същата работа?
— Кой софтуеър използвахте? — попита Ферейра.
Джон Пол му каза и компютърният специалист въздъхна.
— При нормални условия моят софтуеър би открил неговия и би го изтрил — обясни на Питър. — Но баща ти има привилегирован достъп до мрежата. Толкова привилегирован, че моят софтуеър за следене трябва да го пропуска.
— Но твоят софтуеър поне не ти ли съобщава за наличието на друг? — попита Питър отегчено.
— Неговият е допълнително въведен, моят е присъщ за операционната система — поясни Ферейра. — Щом неговият следящ софтуеър премине веднъж първоначалната бариера и стане присъщ за системата, вече няма нищо за съобщаване. Двете програми вършат една и съща работа, но просто в различно време на машинния цикъл. Те отчитат натисканията на клавишите и предават информацията на операционната система, която я предава към програмата. Те я предават също и към техния собствен регистър за отчитане на ударите по клавишите. Но и двете програми изчистват буфера, така че ударите по тях да не се отчитат два пъти.
Питър и Джон Пол направиха едновременно един и същи жест — ръце на челото, закривайки очите. Разбира се, веднага откриха какво е станало.
Ударите по клавишите пристигаха и се обработваха от следящия софтуеър на Ферейра или от този на Джон Пол — но никога от двата. Така двата регистъра за удари по клавишите не показваха нищо, освен случайни букви, от които не се събираше нищо смислено, въпреки че през цялото време имаше записи из цялата система.
— Можем ли да комбинираме регистрите? — попита Джон Пол. — В края на краищата притежаваме всички удари по клавишите.
— Имаме също и азбуката — отвърна Ферейра. — И ако само намерим правилния им ред на подреждане, тези букви ще ни дадат всичко, което някога е писано.
— Нещата на стоят чак толкова зле — намеси се Питър. — Поне буквите са подред. Няма да бъде трудно да се нагласят така, че да имат някакъв смисъл.
— Но ние трябва да слеем всичките, за да открием записи на Ахил.
— Напиши някаква програма — предложи Питър. — Такава, която да открие всичко, което би могло да бъде някакъв запис от него, после ще обработиш материала, следвайки непосредствено тези възможности.
— Да напиша програма? — промърмори Ферейра.
— Аз ли да напиша? — подхвърли Питър. — Защото си нямам друга работа?
„Този сарказъм не кара хората да те обичат, Питър“ — помисли си Джон Пол.
— Добре, ще ги подредя — примири се Ферейра.
— Съжалявам — каза Джон Пол.
Ферейра само въздъхна.
— Поне не ти ли мина през ума, че вече да имаме софтуеър, който върши същата работа? — подхвърли хегемонът.
— Имаш предвид, че си имал следящ софтуеър, който да ми дава редовни съобщения за онова, което пише Ахил? — попита Джон Пол.
„Не само синът ми може да е саркастичен. Но за разлика от него аз не се опитвам да обединя света.“
— Няма никаква причина ти да знаеш — каза Питър.
„Май е време за изплюване на камъчето.“
— Мисля, че Ахил планира да убие майка ти.
— Татко, той дори не я познава.
— Мислиш ли, че има шанс да не е чул, че тя се е опитвала да влезе в неговата стая?
— Но… да я убие? — не вярваше Ферейра.
— Ахил не върши нищо чрез полумерки — обясни Джон Пол. — А никой не е по-лоялен към Питър от нея.
— Дори ти ли, татко?
— Тя не забелязва твоите недостатъци — излъга баща му. — Нейните майчини инстинкти я заслепяват.
— Но ти нямаш такава спънка.
— Не съм твоя майка.
— Във всеки случай моят следящ софтуеър трябваше да улови това — поклати глава Ферейра. — Обвинявам само себе си, системата не бива да има заден вход.
— Системите винаги имат такъв — възрази Джон Пол.
Щом Ферейра излезе, Питър хладно заяви:
— Аз знам как майка ми ще е в пълна безопасност. Махни я оттук. Отидете на някой колониален свят. Заминете някъде и правете нещо, но престанете да се опитвате да ме защитавате.