Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Будилникът до леглото й показваше десет и осемнайсет минути.
Инди лежеше на леглото и гледаше в тавана. Как да заспи в това състояние? Нима тя си въобразява, че е от камък? Кой мъж би издържал на такъв тормоз?
Часовникът до леглото му показваше десет и двайсет и една.
Уили сграбчи будилника и го притисна до ухото си. Тик-так, тик-так. Значи работи. Пръстите й нервно забарабаниха по ръба на леглото. Нима прелестите й се оказаха недостатъчни? Нима започва да губи своята привлекателност? Нима е възможно той все още да не е на прага й, драскайки умолително по вратата?
С усилие на волята Инди се въздържа да не скочи на крака. До главата му часовникът настоятелно тиктакаше. Не, в тази игра на изчакване победител ще бъде той. Археологията е калила нервите му, той умее да чака. Рано или късно тя ще рухне и ще се предаде, ще дотича до него. Надяваше се това да стане по-рано, все пак.
— Уили! — прошепна той, погледна към вратата и се усмихна. Но вратата си оставаше затворена. Опита по-друг тон:
— Уили!
Отново никакъв резултат. По-добре да изиграе безразличие.
— О, Уили, здравей.
Вратата си остана затворена, а Дребосъка продължаваше да спи.
В стаята си Уили опитваше нови пози и различни встъпителни думи.
— Джоунс, доктор Джоунс. О, здрасти, Индиана!
Часовникът на Индиана показваше десет и трийсет и пет. Той го захвърли на пода и закрачи нервно напред-назад.
Уили се плъзна в долния край на широкото легло, изтегна се върху копринената покривка и разпери ръце за прегръдка. После бавно се отпусна на пода.
Инди продължаваше да крачи пред редицата портрети и картини на стената, край натруфени принцове, разиграни коне и танцуващи момичета. Ах, тези танцьорки!
Уили също сновеше пред своите картини, но за разлика от Индиана непрекъснато мърмореше:
— Нощни упражнения, глупости! Примитивни плътски щения! Утре щял да ми съобщи!
Отвъд стената и Инди започна да мърмори:
— Личен прислужник! Самодоволна маймуна! Пет минути!
Уили се закова на място и отправи невярващ поглед към огледалото пред себе си.
— Няма го! — прошепна смутено тя. — Не може да бъде!
Инди също прекрати нервната си разходка и отправи невярващ поглед в пространството.
— Не може да бъде! — учудено промърмори той. — Тя не дойде! И аз няма да ида!
В този миг от сянката край последната картина се отдели фигурата на облечен в тъмни дрехи пазач. Ръцете му светкавично се вдигнаха и усукаха тънко, но здраво въже около врата на Индиана.
С бърз рефлекс Джоунс успя да мушне пръсти под затягащата се примка, но въпреки това усети как адамовата му ябълка изхрущя при внезапния натиск. Отчаяно борейки се за глътка въздух, той отвори уста и бавно се свлече на колене. Почти изхвръкнали от орбитите, очите му се спряха на малките ухилени черепи, които се поклащаха в края на смъртоносното въже, увито здраво около китките на убиеца. Със сетни сили Индиана рязко се приведе и скочи насреща му. Пазачът изгуби равновесие и се тръшна по гръб на пода.
В следващия миг убиецът измъкна остър нож, но Индиана беше успял вече да докопа близката саксия и с бързо движение я пръсна в главата му. Ножът издрънча на пода и Дребосъка се размърда. Дочул шум, Инди премести поглед към вратата. В същия миг убиецът отново скочи отгоре му.
Изправена пред затворената врата, Уили нервно извика:
— Цял живот ще запомниш тази нощ! Нощта, в която бях в ръцете ти, а ти ме изпусна! Лека нощ, доктор Джоунс, и приятни сънища! Току-що се размина с най-хубавото нещо в живота си!
Инди се вкопчи в своя нападател и двамата се затъркаляха по покрития с керамични плочки под. Дребосъка се събуди точно когато Инди успя да се откъсне от лапите на нападателя си и замаяно се оглеждаше. Без да се колебае нито секунда, момчето грабна камшика и му го подхвърли.
Инди го улови във въздуха и здраво шибна убиеца по ръката. Онзи го пусна и побягна към вратата. Инди отново замахна и този път змийските краища на кожения камшик със свистене се увиха около шията на главореза, който се дръпна толкова рязко, че дръжката на камшика се отскубна от дланта на Индиана и отхвръкна нагоре към бавно въртящия се на тавана вентилатор.
Ресните се навиха на витлата като рибарска корда в макарата си. Едновременно с това тялото на убиеца бавно започна да се издига към тавана подобно зловеща риба, захапала здраво кукичката на въдицата. След миг краката му престанаха да докосват пода, от гърлото му се откъсна кратък задавен писък, тялото му се разтърси от конвулсии и той се превърна в труп, обесен труп.