Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Фийби усети как ръцете му се отпечатват върху кожата й под коприната. Всеки пръст като че ли изгаряше плътта й. Тя притихна.
Ръцете на Катон се отделиха от ханша й.
— И така — запита той, — колко още гардеробни изненади трябва да очаквам?
В гласа му отново се появи сардоничната нотка.
— Нямам повече пари — каза простичко Фийби.
— Като говорим за това — Катон пъхна ръка в джоба си и извади оттам три пръстена, — ако отново посетиш заложната къща, госпожо, ще съжаляваш.
— Вие сте ги откупили?
— Разбира се. Мислиш ли, че ще позволя на някакъв крадец от заложна къща да държи моя собственост?
— Мислех че са мои — каза меко Фийби. — Принадлежаха на майка ми.
— Не бих оставил в заложна къща и твоя собственост — каза Катон с кисел тон, хвърляйки трите обкичени с камъни сребърни пръстени на една масичка. — Ако отново излязат от ръцете ти, ще се простиш с тази си собственост. Разбери го.
Той излезе от библиотеката; след минута Фийби грабна пръстените и ги пусна в пазвата си. Върнала си беше собствените пари.
Кланът Ротбъри беше готов за тръгване след един час, както бе обещала Порция. Графиня Ротбъри бе свикнала с военните маневри и можеше да управлява орда деца и бавачки също толкова ефикасно, както и отряд войници.
Фийби я прегърна силно и й зашепна припряно на ухото. Това беше последният й шанс за конкретен съвет.
Порция изшептя:
— Ако не можеш да му кажеш всичко, което искаш, скъпа, трябва да му го покажеш.
— Как? — запита Фийби шепнешком и също така настоятелно, както преди.
— Използвай поетичното си въображение — отговори Порция с дяволито блеснали зелени очи.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
Фийби я прегърна силно още веднъж, после отстъпи, за да позволи и на Оливия да се сбогува.
8
— По пиесата си ли работиш, Фийби?
Оливия вдигна глава от книгите си в квадратната приемна. Усети, че Фийби от много време не е казала нито дума, нещо необичайно за нея.
Къщата изглеждаше много тиха след заминаването на дружината на Ротбъри. Обикновено Фийби, която нямаше търпение да доизпипва нещата, щеше да направи усилие да развесели атмосферата, но тя бе така погълната от работата си, че не вдигна очи от страницата почти няколко часа.
— Д-докъде стигна? — настоя Оливия.
— Вече не е пиеса, а живи картини — каза Фийби, захапвайки края на перото си. — Реших да изобразяват летни сцени.
— За какво? — Оливия сложи пръст между страниците на Катул и притвори книгата.
— Глориана. Сцени от живота й.
— Имаш предвид кралица Елизабет?
— Ммм. — Фийби заговори по-оживено. — В стихове, разбира се. Бих искала да ги поставя на сцена за Еньовден, ако мога да ги довърша дотогава — прибави тя замислено, поглеждайки към изписаните страници. — Има много роли. Но най-важните са кралица Елизабет, Мери, кралицата на Шотландия, и любовникът на Елизабет Робърт Дъдли, граф Лестър.
— Кой ще играе?
Оливия стана и се приближи към скамейката под прозореца, където Фийби седеше с кръстосани крака, без да обръща внимание на гънките по червената коприна.
— О, всички ние, а за второстепенните роли ще вземем хора от прислугата и от селото. Искам да включа колкото може повече хора. Децата от селото и разбира се, сестричките ти. Надявам се да развеселя хората, да им дам да мислят за нещо друго, а не само за войната и неотвратимата съдба. О, а ти ще си Мери, кралицата на Шотландия, и…
— Ще ми отрежат ли главата? — Оливия притисна ръка към устата си в престорен ужас. — Ще с-се разхождам ли с глава под мишницата?
— Би могла, предполагам — усъмни се Фийби. — Но не съм мислила да представям екзекуцията. Може би ще е трудничко да го направя убедително.
— Ами кой ще играе Елизабет? Най-добре е да си ти, не мислиш ли? — Оливия седна на скамейката под прозореца и взе веленовия лист, изписан с гъстия почерк на Фийби. — Макар че косата на Порция има необходимия ц-цвят… О, как ми харесва тази реч на Мери! Ти си толкова талантлива, Фийби.
Тъкмо щеше да започне да рецитира, когато Фийби изтръгна листа от ръцете й.
— Не е довършено — каза тя. — Още не съм доволна. Не можеш да го четеш, преди да го довърша.
Оливия отстъпи. Знаеше каква перфекционистка е Фийби.
— Е, ще играеш ли Глориана? — настоя тя. Фийби поклати глава.
— Едва ли. Ще стана за посмешище. Много съм ниска и дебела и изобщо не съм блестяща. Девствената кралица е била царствена и елегантна и със сигурност блестяща личност.
— Когато не си раздърпана, ти също м-можеш да бъдеш елегантна — каза сериозно Оливия.