Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Е, благодаря и за тези любезни думи — каза Фийби. Стори й се, че си ги е изпросила.
— Вярно е — настоя Оливия. — Хората са различни, Фийби. Знаеш какво казват — което за един е храна, за друг може да е отрова.
— Предполагам — каза Фийби, спомняйки си разговора с Мег. — Чувала ли си за жени, които да харесват повече жените, отколкото мъжете?
— О, искаш да кажеш, като Сафо в Лесбос — отбеляза сухо Оливия. — Макар че гърците са били по-известни с това, че мъже са харесвали мъже или момчета. Това е било ч-част от културата.
Тя взе една книга от масата.
— А пък и римляните. Един пасаж у Светоний за „рибките“… малки момчета били обучавани за „рибки“ в басейна на император Тиберий. Ето, ето. — И тя започна да превежда скандалния пасаж.
— А някои от стиховете на Сафо са наистина страстни. — Оливия скочи и се приближи до лавицата. Взе една книга и я прелисти, после се върна на скамейката под прозореца. — Ето, тук.
Фийби надникна в йероглифите и каза объркана:
— Не мога да прочета това.
— Но аз м-мога. Тя казва как потта се стича по нея и под кожата й пламти огън, когато е с тази жена…
— Е, ако това не е страст, не знам тогава.
Фийби се обърна и погледна надолу към двора. Катон, облечен за езда, се насочваше към конюшните. Тя го изпи с поглед.
Огън под кожата й. О, да, това беше много точно описание на страстта.
Ами ако напише ролята на Робърт Дъдли за Катон? Ще напише любовните сцени, ще вложи страстта в устата на Катон… А тя ще играе Глориана срещу него…
Фийби захапа перото и невъзможната идея започна да я завладява.
— По дяволите, какво е това?
Катон вдигна глава и подуши вятъра. Студът хапеше; слънцето, грейнало по-рано през деня, бе отстъпило пред натежали от сняг облаци. Катон безпогрешно надушваше предстоящите опасности, затова Джайлс Крамптън замря.
Не чуваха нищо, но Катон бе убеден, че опасността е близка.
— Да бягаме ли? — подхвърли Джайлс.
Мисълта бе противна на войнишката му душа, но бяха само двамата и първите снежинки вече започнаха да падат по лъскавото покривало на коня му.
— Да — отсече Катон.
Пришпори коня си, но беше късно. Иззад дърветата изскочи отряд йомени с кралските цветове. Застанаха в мрачно мълчание на тясната пътека, запречвайки пътя на конниците.
Конят на Катон, готов да се впусне в галоп, отстъпи назад. Катон го задържа с една ръка, изтегляйки сабята си с другата. В същия миг мускетът се озова в ръката на Джайлс. Настъпи тишина, която трая цял един дълъг миг, редицата мъже с насочени мечове и пики запречваха пътя, а двамата конници ги гледаха с изопнати нерви.
Тогава един от йомените вдигна пиката си и в същия момент Катон пришпори коня си направо към мъжете. Джайлс издаде див вик и се понесе напред заедно с него. Мускетът му гръмна и един от мъжете се строполи на пътеката под копитата на коня му.
Кавалерийската сабя на Катон проблясваше от едната и от другата му страна. Ботушите и бричовете му бяха опръскани с кръв. Един от мъжете се прицели с пиката си във врата му. Катон изви коня на една страна и животното изцвили, когато пиката одраска хълбока му. Конят отстъпи назад, използвайки копитата си като оръжие, и сега беше ред на нападателите да цвилят от болка.
Джайлс освободи пиката си и я заби във врата на един от нападателите в мига, когато мъжът вдигна мускета си.
След като си пробиха път, продължиха по очистената вече пътека, вече засипвана от гъсто валящия сняг.
— Добра работа — каза Катон и зъбите му блеснаха в усмивка, също толкова весела, колкото и тази на лейтенанта му.
— Да, милорд, имате право — кимна Джайлс. — Май бяха от самата кралска гвардия. Напоследък са същинска напаст, непрекъснато патрулират по пътя между главния ни щаб и града.
— Е, може би сме ги накарали да се позамислят — отвърна развеселено Катон, навеждайки се, за да огледа драскотината на хълбока на коня си. — Не е много дълбока.
— Тед ще го превърже у дома — каза Джайлс. — Няма равен в лекуването на рани.
Нахлупи шапката си, за да се предпази от снега, и двамата препуснаха в галоп, без да говорят, стремейки се по-скоро да избягат от засилващата се виелица.
Беше почти шест часът и Фийби стоеше до прозореца в преддверието, загледана в белите вихрушки, които се спускаха от небето. Дори в хубаво време беше опасно да се пътува нощем, освен ако човек не тръгнеше с въоръжена кавалкада, а Катон бе излязъл сам, придружен единствено от Джайлс.
— Лорд Гранвил каза ли колко време ще отсъства, Бисет?
— Не, лейди Фийби. Но се съмнявам, че негова милост ще се върне за вечеря. В трапезарията ли ще вечеряте, или в малката приемна горе?