Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Фийби ужасно мразеше този сардоничен тон и този жест. Би предпочела гнева му.
Почувства, че се изчервява, което също не можеше да понася, и каза с почти несъзнателно високомерие:
— Сама я платих, сър.
— Как? — запита той. — Никога не си ми искала пари. Всичките ти нужди и желания биват задоволявани в рамките на домакинството. Освен панделките и фуркетите… — и той махна с ръка. — Ако имаш нужда от пари, само трябваше да поискаш. Но тъй като не го направи, сега ще простиш любопитството ми. — Сардоничната нотка беше повече от изявена.
— Не можех да ви искам пари, защото щяхте да питате за какво са — изтъкна Фийби. — Исках да ви изненадам.
— По дяволите! — и Катон разсеяно прокара ръка в косата си. — Защо трябва да бъда подлаган на изненади? Не обичам изненадите!
— О — каза Фийби, донякъде объркана. — Повечето хора ги обичат… поне приятните.
— Моля те, отговори ми на въпроса!
— О… ами… ами, имах собствени пари — изрече тя. — От баща ми.
Подобна възможност беше смешна, но все пак донякъде истина.
Катон я погледна със смръщени вежди. Не му звучеше правдоподобно. Лорд Карлтън, напълно традиционен баща, щеше да осведоми съпруга за паричния сватбен подарък, преди да я остави под неговия покрив. Хрумна му друго обяснение.
— Порция ли ти даде парите?
Не би допуснал неговата съпруга да приеме пари от Декатур. Тъмните му очи изведнъж запламтяха, на слепоочието му запулсира тънка вена.
Фийби бързо отрече с жест.
— Не… не, наистина не, милорд.
— Не ме залъгвай с приказки за щедростта на баща си — отсече той. — Истината, ако обичаш.
Нямаше как, трябваше да признае.
— Заложих едни пръстени от майка ми.
Катон я изгледа втренчено.
— Имала си работа със заложна къща?
— Беше много лесно и дискретно — каза тя с уверен тон, поне така се надяваше. — Никой не ни видя в Уитни. Беше само за минута.
— За бога, Фийби! Ако ти трябваше нова рокля, защо не поръча да ти я ушият тук?
— Но тук не би могло да ми се ушие такава рокля! — изтъкна Фийби така, сякаш изричаше нещо очевидно. — Елън не знае нищо за висшата мода. И защо ще ми трябва още една селска рокля?
— А защо не? — запита Катон. — Какво те е прихванало да купуваш рокля, подходяща за някоя дама от кралския двор? Ти като че ли нямаш никакъв усет кое ти подхожда.
— Значи наистина не ви харесва, милорд?
Фийби инстинктивно се обърна, с ръце на хълбоците, и богатите й поли описаха бавен кръг около нея, проблясвайки под светлината на свещите.
Катон прокара ръка по устните си. Без да иска, промълви:
— Започва да ми харесва.
И веднага съжали за думите си.
Фийби се обърна с лице към него, сияейки от радост:
— Знаех си. Това беше хубава изненада, признайте, милорд.
Катон осъзна, че това вбесяващо, непредсказуемо негово момиченце бе измъкнало почвата изпод краката му. Ако не беше този неин триумфален, ликуващ изглед, той почти щеше да се поддаде на заблудата, но нямаше да й даде удовлетворението да види усмивка по лицето му. Та тя бе ходила в заложна къща, за бога!
Затова той произнесе с остър — както се надяваше — тон:
— Това не е… повтарям, не е… подходяща рокля за тебе. Не подхожда на скромния провинциален живот, който живеем тук. Нямаш нужда от дреха, с каквато се ходи в двореца.
Обърна се и се отправи към вратата.
— Имам работа… трябва да пратя човек до главния щаб. По-късно ще си легна.
След като вратата се затвори, Фийби остана да стои по средата на стаята. Най-накрая наистина я бе забелязал. За първи път я бе погледнал като жена. Беше го ядосала, но това беше нищожна цена.
— Чувствам се също като прословутата квадратна пръчка, която трябва да влезе в кръглата дупка — оплакваше се на другия ден Фийби на приятелката си Мег, билкарката, докато късаше листата от клончетата мащерка. — Защо Катон е решил да ме държи в някакъв калъп, който си е измислил за мене, като и сляп ще види, че не влизам в него?
Госпожа Мег сви устни.
— Мъже — констатира тя, сякаш целият силен пол беше в основата на всички проблеми във вселената.
Тя беше десетина години по-възрастна от Фийби, висока, тъмнокоса жена, загоряла от живота сред гората, където всеки ден събираше билките си. Тънки бръчици от смях очертаваха ъгълчетата на светлосивите й очи. Нищо не можеше да я изненада, тя гледаше на житейските неприятности с горчив хумор. Раздаваше съвети и лекове на всички, които почукваха на портата й, беше довереницата и най-меродавната съветничка на Фийби.
Фийби очакваше тя да избухне, но когато това не стана, запита: