Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Руфъс Декатур се показа на прага. Катон Гранвил тръгна да го посрещне. Двамата бяха почти еднакво високи и с подобно телосложение, но червената коса и брада на Руфъс, обикновеният му жакет и панталон, практичната, но изтъркана кожа на ботушите и ръкавиците му бяха в крещящ контраст с тъмната красота на другия, с елегантната кройка на черния му кадифен жакет и бялата дантела около шията. И двамата мъже обаче излъчваха една и съща овладяна сила и се движеха с небрежната лекота на хора, свикнали да командват.
— Добре дошъл, Ротбъри. — И Катон протегна ръка. Руфъс свали ръкавицата си и стисна кратко ръката му.
— Дойдох да те отърва от моето котило, Гранвил. Надявам се да е навреме.
Любезните възражения на Катон потънаха в дивия писък, с който Тоби и Люк влетяха през парадния вход.
— Чухме те… разбрахме, че си дошъл.
И те се вкопчиха в коленете на баща си.
Той разроши рижавите им коси, но очите му вече бяха открили Порция, която излизаше от приемната, прегърнала с едната ръка Алекс и хванала с другата Ийви.
Ийви последва примера на братята си, издърпа ръката си и се хвърли към Руфъс, който я хвана и започна да я подхвърля във въздуха, а тя радостно се разпищя.
— Здравей, хлапе — каза Руфъс на жена си, докато прегръщаше с една ръка дъщеря си, а с другата вдигаше брадичката на Порция, за да я целуне. После с едно плавно движение докосна с устни и бузата на бебето.
Катон наблюдаваше сцената със странна тъга, която нерешително определи като завист. Малките му дъщери, децата на Даяна, никога не го посрещаха с такава необуздана радост, както децата на Декатур приветстваха баща си. А чувството, което протичаше между Руфъс и Порция, бе ясно доловимо, почти осезаемо.
— Надявам се, че ще прекъснеш пътуването си за една вечер при нас, Ротбъри. — Катон отправи поканата, макар да бе сигурен, бе ще бъде отклонена.
— Благодаря, Гранвил, но трябва да тръгваме — отговори Руфъс. — Веднага щом тоя мой цигански катун стане готов.
Той вдигна въпросително вежда към Порция, която каза:
— Не повече от час. Вече те очаквахме.
Руфъс кимна.
— Лорд Ротбъри. — Фийби слизаше бавно по стълбите. — Приветствам ви с добре дошъл.
— А, Фийби. — В очите му проблесна изненада, веднага заменена от безусловно одобрение. — Лейди Гранвил — добави той и се поклони с цялата си сериозност.
Фийби вдигна глава. Погледна към Порция, която се хилеше дяволито. Оливия й кимна незабележимо, а тъмните й очи блеснаха любопитно, очаквайки да види как ще реагира баща й на смайващата поява на Фийби.
Катон се обърна бавно. Затвори за миг очи и пръстите му докоснаха леко устата, преди да каже:
— Вярвам, че можем да убедим лорд Ротбъри да обядва с нас, преди да продължи пътуването си, Фийби.
— Да, наистина. — Фийби мина с царствена грация покрай Катон, за да направи реверанс пред госта си.
Катон се вгледа смаян в гърба на жена си. Кукичките на гърба на най-новата находка на Фийби не се закопчаваха на няколко места, а където се закопчаваха, беше накриво.
Той я обгърна небрежно през рамо.
— Ще ни извиниш ли за минута, Ротбъри…
И поведе Фийби, държейки я през кръста, към библиотеката, като закриваше гърба й от останалите в преддверието.
Фийби потръпна от интимността на допира му. Нямаше представа какво е намислил, но не се оплакваше.
В библиотеката, където никой от преддверието не можеше да ги види, Катон сложи ръце на раменете й, държейки я все още с гръб към себе си.
— Защо не каза на камериерката си да ти помогне с кукичките?
— Защо? Какво има? — Фийби се помъчи да надникне над рамото си.
— По-уместен е въпросът „какво няма“ — каза той, започвайки да разкопчава роклята от горе.
Фийби усети как въздухът раздвижва тънкия памук на ризата й.
— О, господи, да не би да са закопчани накриво?
Тя се надигна на пръсти, продължавайки да гледа през рамото си, сякаш допълнителната височина щеше да й позволи да вижда по-добре.
— Така си и помислих — прибави тя натъжено. — Много е трудно, ако нямаш ръце като на октопод.
— Точно затова имаш камериерка — напомни й Катон.
— Опитвах се да побързам. Знаех, че лорд Ротбъри идва; видях го на пътя, като се връщах от селото, и исках да го посрещна, облечена подходящо.
— А не като за копаене на зелки — каза остро Катон. — За бога, момиче, защо не можеш да намериш златната среда? Тази рокля е също толкова неподходяща, колкото и синьото кади… онази другата.
— Но тя е много елегантна — изтъкна Фийби.
— Зависи кой я носи — каза Катон донякъде грубо. Свърши със закопчаването на кукичките и сложи ръце на кръста й, проверявайки да не е пропуснал някоя.