Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Да, но какво за тях?
Мег разбърка гърнето с врящите ароматни треви.
— Мъжкарите по принцип са нещастни създания — рече тя. — Общо взето, не виждат по-далече от носа си, но така поне не разбират какво пропускат.
— Това е жестоко — протестира Фийби и се изкиска. — Ти никога през живота си ли не си имала мъж?
— Точно така — каза тържествено Мег. — Каквото казвам, това и правя. Никой мъж няма да ми казва какво мога и какво не мога да правя, сякаш поради някаква причина Господ му е дал право да го прави. Повечето мъже са тесногръди глупаци. Роби на навиците си, придържащи се към традициите…
— О, престани! — извика Фийби, размахвайки ръце в протест. — Катон не е такъв.
— Не е ли? — погледна я невярващо Мег. — Има си представа как трябва да изглежда една съпруга и няма да се отклони от нея. И ти точно това каза.
Едноухият черен котарак скочи в скута на Фийби с настойчиво мяукане и тя се подчини, заравяйки пръсти в гъстата козина на врата на животното, а после ги прокара по гърба му. Котаракът замърка в екстаз и изви гръб под чешещите го пръсти.
— Е, така е — призна Фийби. — Но той не е глупав, Мег.
— О, мислиш, че може да се учи ли? — изсмя се Мег. — Тогава наистина е рядък случай. Помни ми думата. Мъжете са прекалено надменни и самодоволни, за да си променят мнението за каквото и да било. А и защо да го променят? Те са наредили всичко точно така, както им е изгодно.
— О, ти имаш ужасни предразсъдъци — каза Фийби. Откровено неласкателното отношение на Мег към мъжете се проявяваше при всеки удобен случай, Фийби я изгледа любопитно. — Да не би някой мъж някога да те е оскърбил?
Мег поклати глава.
— Никога не съм им дала тази възможност.
Тя стана и отиде към решетката с билки, които се сушаха над огнището. Избра няколко стръкчета и ги пусна в гърнето, а после отново започна да разбърква бавно и равномерно.
Фийби разсеяно задърпа единственото ухо на котарака. Беше се запознала с Мег, когато дойде в Уудсток, след като Катон бе купил имението. Всички я знаеха като госпожа Мег, тя не говореше много за роднините и миналото си, но диагностичните й умения и талантът й на билкарка бързо й бяха отредили почетно място в живота на селото въпреки надигащите се от време на време гласове, които недоволстваха от факта, че една неомъжена жена живее противно на правилата, без да зависи от никакъв мъж. Някои я наричаха вещица, но Мег само се подсмихваше на подобни суеверия и раздаваше дози здравомислие наред с лековете си.
Фийби бе очарована от билкарското изкуство. Беше се показала като сръчна ученичка, попивайки нелицемерните мнения и земната мъдрост на Мег, включително и съветите й как да избегне забременяването.
Сега Фийби я загледа любопитно, мъчейки се да разгадае причината за неприязънта на приятелката й към мъжкия пол.
— Никога ли не си изпитвала страст? — заразпитва тя.
— Към мъж? Боже господи, никога! — Мег поклати глава в яростно отрицание. После, продължавайки да бърка, добави: — Имаше една жена… някога.
Фийби загледа смаяно Мег и едва след минута си възвърна дар слово. — Жена?
Мег се усмихна на себе си.
— Не всички са еднакви, Фийби. Както казвахме преди малко.
— Не… но…
— Не, но какво? — В усмивката на Мег се прокрадна насмешка.
— Е, какво стана? Коя беше тя? Къде е?
— О, тя се поддаде на условностите… подчини се на волята на един мъж — каза Мег с крива усмивка. — Отиде си и стана жена на един фермер, с купчина ревящи дечурлига.
— Жалко. — Фийби не можа да намери какво друго да каже.
Мег сви рамене.
— Либи наистина не беше виновна. Трудно е да издържиш, да се опълчиш срещу общоприетото, особено ако го олицетворяват онези, които имат силата да принуждават.
— Но ти не си се поддала.
— Не, не се поддадох.
Силно почукване на вратата наруши настъпилата тишина, Фийби, облекчена, се изправи. Черният котарак скочи от скута й, искайки, както подобава на котките, да докаже, че решението да напусне мястото си е било изцяло негово. Ноктите на задните му крака одраскаха бедрата на Фийби.
Тя отвори вратата и лъч утринна светлина озари мрачната задимена колиба.
Един старец в домашно тъкани дрехи стоеше на прага. Той запита с угрижен вид:
— Тук ли е госпожа Мег?
— Да, тук е — Фийби отстъпи и го пусна да влезе.
— Добър ден, дядо — Мег вдигна очи от гърнето. — Как е малкият?
— Точно за него идвам. — Той мачкаше шапката в ръцете си. — Май нещо опасно го гази. Помислих, че е най-добре да дойдеш да го видиш. Майка му съвсем се е побъркала.
— Веднага идвам. — Мег стана и взе кошничката с готови билки, която държеше зад вратата. — Ще се видим по-късно, Фийби.