Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Катон поклати глава със съжаление.
— Бих искал да знам. Но дори когато свърши, ще мине много време, преди отново да стане спокойно в страната.
— Но кралят няма да спечели? — Погледът й бе пълен с напрежение.
Катон отново поклати глава.
— Не — каза той. — Въпросът е, обаче, дали Парламентът ще спечели.
И отпи голяма глътка вино. Фийби сви вежди.
— Не разбирам.
— В най-добрия случай ще бъде пирова победа — каза той с въздишка.
Фийби се поколеба. Разговорът, изглежда, го натъжаваше, а тя не искаше той да е мрачен тази вечер.
— Е, радвам се, че се прибрахте у дома — каза тя, променяйки бързо темата. — Когато видях снега, не бях сигурна дали ще успеете.
Фийби внезапно се извърна към огъня, грабна ръжена и започна да разбутва усърдно главните.
— Внимавай. Не искаш някоя искра да хвръкне да подпали тази рокля за десет гвинеи — отбеляза Катон.
— Харесвате ли я… роклята, искам да кажа? — Фийби пусна ръжена, който издрънча в камината, и се изправи с лице към него.
Катон я изгледа критично.
— Защо е толкова намачкана? Сутринта не беше.
— О! — Обезпокоена, Фийби сведе поглед към тъмночервените си поли и видя колко смачкана е коприната. — Сигурно от това, че седях с кръстосани крака целия следобед.
Обяснението бе толкова примирено и отчаяно, че Катон се усмихна. Каква стърчиопашка беше тази Фийби. И колко удивително сини бяха очите й. Направо великолепни с гъстите си черни мигли.
— Мога ли да запитам защо?
— Съчинявах живи картини. Май не мога да пиша на маса като другите хора. Не получавам вдъхновение по този начин.
Катон я погледна над ръба на чашата си.
— И какъв е сюжетът на тези живи картини?
Бузите на Фийби станаха още по-розови. Да не би да й се подиграва? Преди не беше проявявал никакъв интерес.
— За Глориана — каза тя предпазливо. — Кралица Елизабет, нали знаете.
— Да, знам. Това е голяма тема.
— О, огромна — съгласи се Фийби с блеснали очи, не можейки да скрие ентусиазма си.
— Трябва да си доста амбициозна — забеляза Катон.
— Ами, мисля, че съм — призна Фийби. Погледна го изпод спуснатите си клепачи. — Надявах се и вие да вземете участие, милорд.
Катон се засмя.
— Сякаш имам време да играя в пиеси, скъпото ми момиче.
— Не — отвърна Фийби. — Предполагам, че нямате. Ще ида да кажа на Оливия да дойде за вечеря.
Часовникът върху камината удари девет, Фийби престана да крачи неспокойно из спалнята. Кога ще дойде той? Сякаш преди цяла вечност бяха напуснали масата след вечеря. Камериерката бе махнала грейката и бе приготвила завивките. Огънят беше затрупан с пепел, само свещите над камината светеха. Стаята бе готова за нощта. Липсваше само господарят.
Фийби за пети път премести креслото, стоящо пред камината, по такъв начин, че гърбът му да е обърнат повече към прозореца. Тя щеше да се скрие зад тежките кадифени завеси. Катон нямаше да мине край тях, приближавайки се към леглото. Нощта бе тъмна, снегът се стелеше тежко; и да погледнеше през прозореца, той нямаше да види нищо.
Тя отново отиде към леглото и провери дали завесите са добре спуснати, да няма никаква пролука. Той никога не ги докосваше, преди да е загасил свещите. Но ако пък тази вечер погледнеше зад тях поради някаква причина, още щом влезе в стаята… Фактът, че никога преди не го бе правил, не означаваше, че никога няма да промени навиците си.
Фийби панически се спусна зад завесите. Побутна тежката твърда възглавница, придърпвайки завивките над нея. Тя ни най-малко не приличаше на човек, но в тъмното би го заблудила. Той щеше да очаква да види човешка фигура и щеше да я види.
Но кога ще дойде? Повечето вечери идваше скоро след девет часа. Фийби направи гримаса. Предположи, че се качва толкова рано само заради нея. Съвкуплението им бе така бързо и повърхностно, че не си заслужаваше да я буди заради това. Ето защо той свършваше тази работа, преди тя да заспи. Често пъти след това ставаше и отиваше да работи в кабинета си. И повечето сутрини се събуждаше и излизаше, преди тя да се е размърдала. Човек едва ли би допуснал, че споделят една легло.
Това обаче трябваше да се промени.
Тя се приближи към вратата и я открехна. Коридорът бе слабо осветен от свещите в стенните свещници в двата му края. Не чу нищо. Прислужниците ставаха още в зори и си лягаха веднага след като раздигнеха масата след вечеря.
Фийби излезе на пръсти в коридора и се приближи тихичко до стълбите. Преддверието бе осветено само от огъня в камината. После чу една врата да се отваря. Мярна й се пламъчето на свещ.