Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Фийби се обърна и се втурна обратно към спалнята. Смъкна нощницата си и се пъхна гола зад завесите на леглото. Беше адски студено! Ледени струйки въздух се процеждаха през пролуките в рамката на прозореца. Зъбите й затракаха. Как би могла да се надява да изглежда съблазнителна, когато кожата й е цялата настръхнала като на оскубана гъска, помисли тя отчаяна. Защо нещата никога не стават така, както са замислени?
Нямаше обаче време да поправя положението, дори да знаеше как. Вратата се отвори и Катон влезе.
Фийби погледна към краката си. Не виждаше пръстите си. О, господи! Стърчаха извън кадифената завеса. Сви ги и се дръпна назад. Сърцето й биеше така силно, че не разбираше как Катон не го чува.
Катон остави свещника, който носеше, на малката масичка и се огледа из стаята. Завесите на леглото бяха дръпнати, както обикновено. От гърдите му се изтръгна лека въздишка.
Събу ботушите си и започна методично да се съблича, окачвайки дрехите в дрешника една след друга. Останал по панталони, той седна на стола, за да събуе чорапите си.
Нещо притисна очите му и го заслепи. Вдигна ръце, но тънката коприна вече бе здраво затегната около главата му.
— Какво, по дяволите…
Понечи да скочи, но нещо се стовари в скута му и го натисна обратно на стола. Ръцете му срещнаха нежна, но примряла от студ кожа. Несъмнените контури на голо женско тяло.
Застинал в смайване, Катон помисли, че бълнува… или че е заспал, без да разбере, и сънува някакъв необикновен сън, плод на неудовлетвореност.
После тялото в скута му леко помръдна и той усети съвсем ясно едни нежни гърди, притиснати до голата му кожа. Това не беше сън. Той вдигна ръка да махне коприната, закриваща очите му.
— Не, моля те, недей. Още не — изрече меко, но настоятелно Фийби на ухото му, стискайки китките му, за да му попречи.
Смехотворна плахост бе причината за молбата й. Да седи гола в скута му беше едно, но да му позволи да я види… това още не.
Катон отпусна ръце. Не знаеше какво става, но тялото му реагираше на топлата тежест в скута му и желанието да разбере какво ще направи тя, започна да го подлудява.
Затвори очи под копринената превръзка и ръцете му започнаха да блуждаят самостоятелно.
— Защо си толкова студена? — запита той, обхващайки гърдата й в дланта си.
— Стоях на течение, зад завесите на прозореца — отговори Фийби задавено, притиснала се към шията му.
Толкова седмици бе мечтала да долепи устни до пулсиращата вена и сега го направи неуверено, плахо.
— Разбира се. Толкова просто обяснение — измърмори Катон. — Защо сам не се сетих?
Обиколи зърното с пръст и го накара да щръкне от допира му.
Фийби почувства първото трепване в слабините си, дълбоко и чудесно усещане за пълнота. Раздвижи се на коленете му, потръпвайки от наслада.
Катон обхвана другата й гърда със свободната си ръка и подразни зърното с палец. Това, че не виждаше нищо, като че ли изостряше осезанието му. Никога не бе изследвал тялото й, нито с очи, нито с ръце, и сега то като че ли бе нещо ново за него. Недокосната и непозната територия, очакваща да бъде открита. И наистина, това нежно чувствено, трептящо момиче в скута му никак не приличаше на вдървената, смръзната жена, която нощ след нощ понасяше сексуалното му натрапничество, скована от отвращение.
Той спусна ръце надолу към корема й, поглаждайки кадифената му закръглена повърхност. Беше нежна и сладка като сочна слива. Леко пъхна пръст в пъпа й, дълбока трапчинка, мека като коприната, която закриваше очите му.
Фийби отново се раздвижи в скута му, разтваряйки бедра в неволна подкана. Леки спазми от наслада пробягваха през слабините й и тя усещаше странна сладка болка между бедрата си. Трудно беше да разбере откъде извира, не беше възможно да опише чувството, но й се струваше, че то се усилва, докато ръцете на Катон се плъзгаха по корема й.
— Отвържи шала — нареди меко Катон. — Не знам какво става тук, но това вече не е игра на сляпа баба.
Фийби се подчини и заразвързва с треперещи пръсти възела отзад на главата му. Шалът падна, но ръцете й останаха там, тя зарови пръсти в косата му, за да опознаят формата на главата му, да минат леко по очертанията на ухото му. Искаше да го опознае целия. Не искаше да остави неизследван нито инч от кожата му, нито косъм по тялото му. Искаше да опознае веждите му, бръчиците, пресичащи челото му, браздите покрай издължения му нос, малката цепнатина на брадичката му.
Катон за миг замря неподвижен. Облегна глава назад и я загледа с озадачена лека усмивка. Тя се наведе и целуна клепачите му, навлажнявайки нежната кожа с върха на езика си.