Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
И излезе забързано, а старецът я последва, подтичвайки.
Фийби затвори вратата на колибата, оставяйки прозореца открехнат заради котарака, и напусна малката полянка насред гората.
При други обстоятелства би забелязала младия мъж, застанал пред вратата на хана „При мечката“ на главната селска улица. Тук рядко идваха непознати, особено такива, облечени толкова елегантно, но тя бе твърде заета да мисли над интригуващите следобедни разкрития.
Брайън Море я загледа, докато завиваше по пресечката, минаваща край черковния двор.
— Това ли е лейди Гранвил? — запита той през рамо.
— Да, сър. — Мъжът зад тезгяха не вдигна глава от канелката. Както ви казах одеве.
Брайън почеса замислено брадичката си. Кръчмарят му я бе посочил, когато минаваше оттам преди един час, и той очакваше завръщането й. Как е възможно това неугледно, развлечено създание да е сестра на хубавицата Даяна? Как е могъл Катон да вземе за съпруга такава непредставителна жена?
Тя обаче беше Карлтън и идваше с всичките предимства на семейното богатство и произход. Нищо друго не интересуваше Катон. С изключение на едно… да се сдобие с наследник.
Кафявите очички на Брайън загледаха замислено. Това посещение в Уудсток бе опознавателно. Искаше да опипа почвата и да намери най-добрия подход към Катон и съпругата му. Може би очебийната й непривлекателност ще му бъде от полза. Тя вероятно щеше да се поддава на ласкателства, тъй като според него едва ли ги бе получавала кой знае колко често.
Щом се настанеше под покрива на Катон, щеше да се опита да спечели симпатиите й. Да я въвлече в тайно начинание, което да я развълнува, да я накара да се чувства изключителна. Жените бяха лесни за манипулиране.
С изключение на копелето на Джак Уърт, Порция. Загриза го познатият червей на съмнението, той се обърна към тезгяха и изрече кратко:
— Бира!
Взе огромната чаша и я пресуши на една дълга глътка, после хвърли една монета и заповяда да доведат коня му. Щеше да се върне в Оксфорд и да подготви гостуването си в имението на своя втори баща.
Фийби тъкмо щеше да тръгне по пътечката, водеща към фермата на имението и задния му вход, когато в кристалния въздух зад нея се разнесе тропот на копита. Като че ли някоя голяма кавалкада препускаше по заледения път към Оксфорд. Обърна се и зачака да види кой се приближава. Отряд от милицията на Парламента, предположи тя. Напоследък в долината на Темза непрекъснато се срещаха подобни отряди.
Разпозна най-напред знамето, развявано от вятъра. Беше орелът на Ротбъри. Руфъс идваше да прибере жена си и децата.
Фийби забрави сутрешните събития. Побърза да се скрие, преди Руфъс да я е видял. Знаеше как трябва да посрещне граф Ротбъри — със сигурност не в сегашния си вид.
Затича през полето и когато един трън закачи наметалото й, тя го дръпна рязко. Чу се пращене, но Фийби не му обърна внимание. Изтича през зеленчуковата градина и се втурна в къщата през кухнята.
Госпожа Бисет я изгледа стреснато, когато тя претича покрай нея, после сви рамене и отново започна да брои чаршафите. За прислугата лейди Гранвил си оставаше лейди Фийби.
В спалнята Фийби свали старата рокля и я хвърли в ъгъла. В умивалника имаше вода и тя изплакна лицето и ръцете си. Колко време имаше, преди да пристигнат? Бе тичала през полето, но те бяха минали вече една миля по пътя и сега сигурно бяха на половината път по стръмнината. После щяха да слизат от седлата. Имаше двадесетина минути.
Отвори шкафа и извади роклята от тъмночервена коприна. Катон не я беше виждал. Искаше да му се яви с нея на вечерята, но колко по-хубаво щеше да бъде да посрещне гостите си като владетелката на имението. Не че Руфъс Декатур щеше да забележи това. Мъж, който предпочита жена си в панталон, не би оценил разкоша на тъмночервената коприна. Но пък Фийби нямаше намерение да смайва граф Ротбъри.
Навлече роклята през главата си и отчаяно започна да се бори с кукичките на гърба. Ръцете я заболяха от извиването, опитваше се да се види през рамо в огледалото, мъчейки се с миниатюрните закопчалки, но накрая успя да ги закопчае.
Приглади тежките гънки на коприната. Бяха прекрасни, меки и галещи. Косата й бе сплетена на дебела плитка, падаща на гърба й. Тя я уви на кок ниско на тила и я забоде с няколко фуркета, надявайки се, че този път прическата ще издържи повече време.
Остана много доволна от това, което видя в огледалото. Потупа дантелената яка, за да я приглади, и побърза към вратата. Вече чуваше глъчката от преддверието долу и поспря на първото стъпало на витата стълба, за да огледа обстановката и да прецени кога да се появи.