Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Еза равнодушно се изкиска.
Имхотеп продължи:
— Обвинила си я, разбрах, че е откраднала кутия за накити.
— Така ли каза? Нищо подобно. Ето я кутията. Изглежда е била намерена в стаята на Нофрет.
Имхотеп я взе от нея.
— А, да, аз й я подарих. — Той я отвори. — Хм, нищо не е останало вътре. Балсаматорите са били твърде разсеяни, та не са я сложили при останалите й лични вещи. Що се отнася до заплащането, Ипи и Монту не проявиха и следа от разсеяност. Хайде, всичко това ми се струва много шум за нищо.
— Точно така.
— Ще дам кутията на Кайт… не, на Ренизенб. Тя винаги се отнасяше учтиво с Нофрет. — Той въздъхна: — Колко невъзможно изглежда един мъж да намери спокойствие! Тези жени — безкрайни сълзи или пък свади и препирни.
— Е, де, Имхотеп, сега жените са с една по-малко.
— Да, наистина. Горкият Яхмос! Все същото, Еза, чувствам, че… хм, всичко това може да е за добро. Сатипи роди здрави деца, вярно, но в много отношения не беше добра съпруга. Разбира се, Яхмос й вървеше твърде много по свирката. Добре, добре, сега всичко това е приключено. Трябва да кажа, че съм много по-доволен от поведението на Яхмос напоследък. Изглежда доста по-самоуверен, не е толкова нервен — и мнението му за някои работи е безупречно, съвсем безупречно…
— Той винаги е бил добро и послушно момче.
— Да, да, но е бавен и някак страни от отговорност.
Еза каза сухо:
— Отговорността е нещо, което ти никога не си допускал да има!
— Е, сега всичко ще се промени. Подготвям дело за съдружие и съвместна работа. Ще бъде подписано до няколко дни. Правя собственици и тримата си сина.
— Без Ипи, надявам се?
— Ще му стане много криво, ако не бъде включен. Толкова е мил и отзивчив младеж!
— За него няма никаква пречка, разбира се — отбеляза Еза.
— Права си. И Собек също. Преди не бях доволен от него, но той действително подобри поведението си. Вече не си прахосва времето и повече се съобразява с моето мнение и с Яхмосовото.
— Това наистина е химн на възхвала — засмя се Еза. — Добре, Имхотеп, според мен постъпваш правилно. Лошо правеше, като оставяше синовете ти да недоволстват. Но мисля, че Ипи е твърде млад за това, което предлагаш. Абсурдно е да се дава на едно момче в такава възраст определено положение. Какво влияние ще имаш над него?
— Има нещо такова, разбира се — Имхотеп погледна замислено. После се сепна: — Трябва да тръгвам. Имам хиляди работи. Балсаматорите са тук, трябва да направят всички приготовления за погребението на Сатипи. Тези смърти скубят здравата! Пък и толкова скоро едната последва другата!
— Е, добре — утеши го Еза, — да се надяваме, че е последната… преди да дойде моят ред!
— Скъпа майко, ти ще живееш още много години, надявам се…
— Не се и съмнявам, че се надяваш — изсмя се Еза. — Не икономисвай от мен, ако обичаш! Няма да направи добро впечатление! Ще искам богат комплект от джунджурии да ме забавляват в Отвъдното. Изобилие от храна и пиене и най-различни сгоди — богато украсена дъска за хазарт, шишета парфюми и помади, и настоявам за по-скъпи канопи, от алабастър.
— Да, да, разбира се — Имхотеп нервно запристъпя от крак на крак. — Естествено, ще бъдеш удостоена с нужното уважение, когато дойде тъжният ден. Да си призная, имам по-различно отношение към Сатипи. Никой не иска да става скандал, но наистина в зависимост от обстоятелствата…
Имхотеп не завърши изречението и бързо си отиде.
Еза се усмихна язвително, защото разбра, че фразата „в зависимост от обстоятелствата“ подсказваше съмненията на Имхотеп, че злополуката не е задоволително обяснение за начина, по който неговата драгоценна наложница беше срещнала смъртта си.
ГЛАВА XIV
Първи месец от Зимата — 25-и ден
I
Когато членовете на семейството се върнаха от съда на номарха, където своевременно бе потвърдено делото по съдружието, пролича общ дух на веселие. Безспорно изключение правеше Ипи, на когото в последния момент не дадоха дял от земята поради прекалената му младост. Той беше намусен и нарочно се дяна някъде.
В отлично настроение, Имхотеп викна да донесат кана вино от верандата, където то стоеше в голям съд.
— Пийни и ти, синко — потупа той Яхмос по рамото. — Забрави замалко скръбта си. Нека всички мислим за добрите дни, които предстоят.
Имхотеп, Яхмос, Собек и Хори вдигнаха чаши. После приказките секнаха, тъй като бил откраднат един вол, и четиримата мъже побързаха да изяснят тази работа.
Когато след час Яхмос се върна в двора, беше уморен и разгорещен. Отиде до съда с виното, който още стоеше на същото място. Гребна една бронзова чашка от него и седна на верандата, като отпиваше по малко. По-късно дойде и Собек и възкликна от удоволствие.