За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Никога не съм толкова зает — изрече Доминик, накланяйки глава по посока на жената, — че да не мога да прекъсна заниманията си и да поговоря с една красива дама.
— Пфу! — махна тя с ръка към него. — Запазете красивите приказки за съпругата си, господин Сен Клер.
— Вие, изглежда, сте в по-добро положение от мене, госпожо, защото нямам привилегията да знам името ви, докато вие, както се вижда, добре знаете моето.
Тя протегна ръка, украсена само с един пръстен. Това му подсказа, че жената произхожда от богато семейство, което е господар на богатствата си поне от няколко поколения. За разлика от претенциозните новобогаташи.
За негово щастие тя бе избрала стол, близък до мястото, където беше застанал той. Така нямаше да се налага да куцука през стаята като нов моряк, който още не е усвоил моряшката походка. Тази сутрин глезенът му не беше чак толкова подут, но Доминик не искаше никакъв признак на слабост да го издава през тази жена, която, независимо какво казваше, си беше негов неприятел.
Той направи изящен поклон над ръката й, докато тя изричаше:
— Аз съм лейди Хърбърт Съдли, господин Сен Клер. Запознали сте се с дъщеря ми и сина ми, струва ми се.
— Имах тази чест.
Надяваше се усмивката му да не издаде учудването, че младата дама беше пропуснала да спомене, че майка й е жива, и че не го беше поправила, когато погрешно се беше обърнал към нея като към „лейди Съдли“. Страшно му се искаше да се засмее. Може би на младата жена й беше харесало да се отнасят към нея с почтителността, дължима на съпругата, а не на дъщерята на един пер.
— Бих казала, господин Сен Клер, че те са имали честта. — Тя положи ръце в скута си и го загледа с кафявите си очи, чийто израз подсказваше, че няма да понесе никакви дръзки изрази. — Нашето семейство ви е извънредно задължено за това, че така смело сте се изправили срещу онзи рицар на лесната печалба и сте му попречили да лиши Клариса и Нютън от техните ценности, а може би и от живота им.
— Просто бях там.
Лейди Съдли кимна и той разбра, че това днес повече няма да се обсъжда. Честта на джентълмена го задължаваше да рискува живота си заради една дама, дори ако не я познава. Той подозираше, че лейди Съдли очаква поне толкова от хората от своята класа. Ако това беше така, опитът му от миналите отношения с „благовъзпитаните хора“ го беше научил, че дамата греши. Той беше срещал много повече прояви на чест и дълг сред своите хора на борда на „Песента на морето“, отколкото в така нареченото добро общество.
— Клариса постъпи много правилно, господин Сен Клер. Искам да знаете, че вие и съпругата ви сте наши гости за толкова време, колкото пожелаете да останете. — Червенина изби под оризовата пудра по бузите на лейди Съдли. — Тя спомена, че сте в известно затруднение.
— Това е меко казано. — Благодарен, че Абигейл я няма в стаята, той позволи на една лека усмивка да раздвижи устните му. — Когато потъна корабът, с който пътувахме, на дъното отиде и всичко, с което разполагахме, с изключение на дрехите на гърба ни. Имам познати в Лондон, които могат да ни снабдят с всичко необходимо, за да продължим пътуването си.
— Лондон? — Усмивката на лейди Съдли бе също така хладна, както и цялата й външност. — Ние отиваме там в края на тази седмица, за да се присъединим към съпруга ми в нашата градска къща. Вие и съпругата ви трябва да ни позволите да ви отведем там.
— Много любезно от ваша страна, милейди.
— Напротив, господин Сен Клер, това е само малка отплата за спасяването на нашите непослушни деца.
— Непослушни? — запита той, не можейки да се въздържи. Лейди Съдли се изправи грациозно. В усмивката й се мярна лъч топлинка.
— И Клариса, и Нютън не бяха получили позволение да закъсняват толкова много онази вечер. Баща им вероятно ще им наложи наказание, съответстващо на степента на тяхната разсеяност. Удоволствие беше за мене да приветствам вас и госпожа Сен Клер. — Тя се огледа наоколо. — Къде е госпожа Сен Клер?
Доминик знаеше, че не бива да се колебае с отговора.
— Тя още спи. Когато се събудих, дойдох тук, за да не я безпокоя. Тя преживя много голяма травма и съм сигурен, че можете да го разберете.
— Вие непрекъснато доказвате своята галантност, господин Сен Клер.
Той й се усмихна, не знаейки дали в думите й не се крие някакъв по-дълбок смисъл. Да разбере какво мисли тази жена беше също толкова трудно, колкото и да се опита да определи какво се таи в ума на Абигейл. Но при Абигейл можеше да усети вкуса на истината върху меките й устни и да е сигурен, че и тя като него е жадна за още целувки.